Silvery Red / Сребристо-червено

- Глава 29 -

Дали съдбата си правеше шеги с нея, или това беше просто случайност, която не й позволяваше даже да си помисли да подхване темата, нямаше значение. Важното беше, че не успя да измисли отговор, който да даде на Натаниел, след като й заяви, че е роден в края на годината, по време на месеца на Бастиан. Затова пък принцът продължи с усмивка на лице.

- Намирам го за хумористично. Съгласна ли си?

Кая се постара да не се съгласи веднага.

- Че защо? - не успя да остане неутрална обаче и от гърлото й се откъсна сподавен смях. - Защото ще ставаш крал, или защото самочувствието ти е като на бог?

Този път Натаниел се засмя, клатейки глава. Кая не можеше да отрече, че дори смехът му е някак привлекателен.

- Безпощадна си.

- Просто излагам факти. - отвърна тя невинно.

И пак се умълчаха за кратко. Кашоните, на които се бяха облегнали, не бяха най-удобният възможен вариант, но бяха за предпочитане пред стърчащите дъски на покрива под тях.

Изведнъж принцът се надигна на лакти и се поизправи. Мускулите му видимо се напрегнаха и челюстта му се сви. Удивително бе как може да премине от едно настроение в друго само за броени секунди. Контролът му бе за възхита.

- Леля ми не искаше само да танцувам с Лейла. - неочакваното впускане в темата остави Кая безмълвна и тя го почака да продължи. - Леля ми иска тя да забременее от мен.

Целият покрив сякаш се завъртя. Всички хубави емоции се изпариха и се принесоха нанякъде, отвени от лекия полъхващ ветрец.

Кая се замисли как е уместно да отговори. Колкото и да не й се искаше това да се случва, нещо в нея се сви при признанието му. Да забременее от него.

- Аз.. - затвори уста, пое си въздух през носа и опита отново. - Сега ли? Тоест, ти си млад. Не знам колко годишна е Лейла, но..

- Възможно най-скоро. - не изглеждаше ентусиазиран от идеята, а и кой можеше за го вини. Кая знаеше от Клеон за амбициите на Лейла към трона и интереса й към принца, но дете? Зави й се свят и, съдейки по напрежението, изписано по лицето на принца, не беше сама.

- А ти искаш ли? - знаеше отговора пределно ясно, но почувства нужда да го чуе от него.

Единственият отвор бе леко, но отривисто поклащане на глава.

- Имаш ли избор? - продължи тя с внимателните въпроси, надявайки се да не го засегне. Съзнаваше колко му е трудно да поеме властта, да не говорим да бъде притискан да се ожени и да създаде наследник.