Silvery Red / Сребристо-червено

- Глава 14 -

Покоите на кралицата се осветяваха само от няколко свещи, както и от лунната светлина, проникваща през прозорците. Понеже Алма Брунел ценеше високо лукса, но и въздържаността, не бе позволила на никакви излишни украси да грозят черните стени, освен семпли сребърни ивици и две тъмни, но прекрасни картини точно над огромната й спалня.

Кралицата бе плашещо спокойна през изминалите дни. Даже беше доволна от себе си. Това се дължеше не само на смразяващите й кръвта кървави планове за кралство Лумерия, но и на новия си верен подчинен.

Финик Хил сипваше вино в две чаши и леенето на рубинената течност по стъклото бе единственият звук в стаята. Голите му гърди се вдигаха и спускаха, а извивките на мускулестия му корем изпъкваха на светлината на близката свещ. Той понесе двете чаши към спалнята, от чийто ръб кралицата го гледаше преценяващо.

Финик подаде чашата на господарката си с лека закачлива усмивка. Тя я пое и отпи, без и за секунда да сваля поглед от новия си личен асасин.

През тези няколко дни, когато Кая я нямаше, Финик се бе отнесъл към новия си пост, нейния пост, доста сериозно. Бе извършил няколко работни екзекуции, следил бе двама от мъжете, в чиято лоялност се съмняваше кралицата. Беше й предложил и тялото си, а тя без да се замисли бе приела. Всяка вечер той се стараеше да доставя на кралицата си удоволствие, в замяна на което тя му разкриваше малко по малко всичките си планове. Не беше й минало през ума, че Финик би бил толкова глупав, че да я предаде.

И беше права. Младият командир не се сближаваше с кралицата, за да я предаде или да извлече информация за собствена изгода. Правеше всичко това, за да заеме поста на Кая, неговата вечна съперница, за постоянно. Живееше за деня, в който щеше да я види победена, веднъж завинаги.

Точно затова бе пратил трима от хората си по петите й. За съжаление, тя за пореден път показваше уменията си на хладнокръвен убиец - това я правеше една от най-удивителните жени, които Финик някога бе срещал. Момичето, вече жена, с която бе израснал. Подлудяваше го. Искаше я долу на земята - под него. Да я превъзхожда. Да я пречупи. Точно това целеше още от самото начало, през всичките години, в които я познаваше. Осъществяването на тези му намерения щеше да започне с отнемането на поста й. След това щеше да я унищожи, бавно.

Само Торен се беше върнал от Лумерия - с незараснали и жестоки рани по краката, врата, корема, под рамото - такива, които бяха премерени от Кая да нанесат достатъчно болка и да предадат важно послание, но не и да прекратят живота на Торен.