Silvery Red / Сребристо-червено

- Глава 20 -

Малко след осем и половина, когато дори най-сериозните стражи вече бяха пребледнели от преуморяване, бяха останали окаяно количество мъже с каквато и да е дреха от кръста нагоре. Ако Кая не беше в стая, пълна с хора от противоположния пол, с радост щеше също да се съблече гола.

Направо умираше за дълга и хладна вана, която да отмие слоевете пот, полепнали по нея. Дори Уил, който допреди половин час се упражняваше с лъка, а сега правеше последни напъни коремни преси на постелката до тази на Кая, беше свалил ризата си.

Нямаше откъде да влиза свеж въздух, понеже се намираха в подземие, затова Кая нямаше търпение да излети от изхода и да достигне до горния етаж, до чистия въздух.

Един от малкото запазили благоприличието да останат с дрехи, беше Натаниел. Макар цялото му лице и тяло да бяха плувнали в пот, мускулите му да пулсираха болезнено от жегата и напрежението, и подгизналата му риза да прозираше все повече и повече, той все пак я задържа върху себе си.

Съвсем скоро стражите започнаха да се изнасят един по един, махайки за довиждане. Някои се спираха пред Кая и я поздравяваха или просто й кимаха. Тя някак си успяваше да намери воля и въздух да им се усмихне.

Накрая и Уил стана от постелката, издишайки силно през нос. Приведе се към Кая, която тъкмо привършваше серията си от упражнения, и й каза:

- Беше чест да тренирам с вас, госпожице Белмон.

Кая се засмя и спря с упражненията. Изправи се до седнало положение и огледа пламналото му от усилия лице.

- За мен също беше чест, господин Блек. - отвърна и плъзна поглед из стаята. Нямаше никого, освен Натаниел, който подреждаше оставените мечове по поставките в другия край на залата.

- Ако случайно решиш да изтърпиш тази воня отново, ела някой друг път. Мисля, че мотивираш мързеливите копелета да работят по-здраво. - каза Уил и й намигна, докато тръгваше към вратата. Кая се усмихна и му махна за довиждане.

Изправи се и тръгна към Натаниел, който тъкмо привършваше с подреждането.

- Не съм убедена, че точно ти трябва да вършиш тази работа. - коментира тя и вдигна последния меч от земята, подавайки му го. Той я изгледа косо и поклати глава.

- Защо? Защото съм принц? - той грабна меча и го закрепи на последната поставка. - Изглежда вижданията ти за мен като разглезено момченце се завърнаха, това е чудесно.