Silvery Red / Сребристо-червено

- Глава 2 -

Кая прекара целия ден в събиране на багажа си и преценяване кои от великолепните оръжия са й нужни и кои - не чак толкова. Слънцето се спускаше ниско и съвсем скоро тя трябваше да тръгне. Докато се връщаше от оръжейната, с доволна полуусмивка на уста и няколко прилични оръжия, накачени по нея, попадна на човека, когото най-малко искаше да види в момента. И нещо й подсказваше, че срещата изобщо не бе случайна. Опита се да го подмине, но Финик Хил нарочно препречи пътя й.

- А, ето къде си! Търсех те къде ли не. - изпя Финик, поддържайки с лекота темпото й. Кая само изръмжа в отговор. - Забави малко, имаш още близо час. Искам да си поговорим.
- Нима не съм била пределно ясна, че нямам желание да си говоря с теб последните поне сто пъти?

Дори не го погледна в очите. Не желаеше да зърва лицето му. По нейното се бе разляло такова раздразнение, че ако Финик беше някой друг, досега да е избягал надалеч. Но той изглежда нямаше подобни намерения. 

- Много си груба, не мислиш ли? Обиждаш ме. Все пак говориш с новия асасин на кралицата.

Кая изсумтя и се опита да не му обръща внимание. Знаеше, че целта му е да я провокира и нямаше да му достави това удоволствие.

- Жалко, че така ти е казала. Ти си нищо повече от мой заместник, и то само за малко, докато се върна.

Финик се изкиска.

- Може пък да реши да ме задържи. Доста съм добър в работата си. - преди Кая да се усети, той измъкна един меч, висящ на кръста й, и огледа медта на останалата слънчева светлина. Кая се пресегна да го грабне обратно, но Финик беше досадно бърз.

- Върни го. Веднага. - леденият й глас само го накара да се засмее отново. Кая завъртя очи.

- Къде са ти обноските, любима? Помоли ме. - пресече пътя й и я накара да спре.

- Върви по дяволите, Финик. - изсъска Кая. За пореден път днес тестваха търпението й.
Финик насочи острието на меча към врата й, а тя дори не трепна. Знаеше много добре, че не би посмял да я нарани. Той спусна острието надолу, стигайки почти до гърдите й. След това хвана рамото й с една ръка, без да сваля меча, завъртя Кая и я блъсна в стената до нея. Тя едва сдържа изненадата си. Беше я приклещил така, че всяко движение щеше да й коства поне драскотина. А тя нямаше намерение да му угоди, позволявайки му да й пусне кръв. Кая можеше и да борави отлично с всякакви оръжия, но той беше прекалено пъргав. Винаги е било така, никога не са разрешавали кой от двамата е по-добър и това меко казано я влудяваше.