Silvery Red / Сребристо-червено

- Глава 9 -

Кая поизчака Торен да се дотътри до спътниците си и да затвори очите им - да им отдаде последна почит, докато наблюдаваше всичко зад една тухлена стена. Поне това се чувстваше длъжна да го остави да направи. След като той се изниза с бавни движения, изпълнени с болка и жалко куцукане, тя се върна, за да се отърве от труповете.

Занесе ги с нечовешки усилия на усамотено място и запали една факла, взета от изоставената оръжейна в близост до богаташкия квартал. Хвърли горящата факла върху телата им и се загледа в образуващите се пламъци, които танцуваха все по-нагоре във въздуха. След близо половин час, когато се увери, че от труповете не е останало нищо, освен сива пепел, се отправи към града, за да потърси вода - да загаси вече стихващия огън.

По една щастлива случайност започна да ръми, което Кая прие като знак да се прибере. Вероятно минаваше три през нощта. Отми петната кръв по лицето, ръцете и дрехите си, и с възхитителна грациозност тръгна обратно по пътя, все още подразнена от тазвечерната случка.

✧✧✧

Ериан не спеше. Беше се събудила в мига, в който капките затропаха по открехнатия й прозорец. Тя стана, затвори го и се загледа в нощта. Луната огряваше кулите на замъка, карайки го да изглежда почти магичен. Кафеникавият нюанс на сградата сега изглеждаше като топящ се шоколад, особено с дъжда, стичащ се по стените.

Косата й беше сплетена на отпусната плитка, падаща от едната страна на стройното й лице, а перлената й нощница обгръщаше всяка извивка на тялото й.

Тя се размърда малко, след това погледна към вратата на спалнята си и се заслуша. Входната врата се отвори бавно, с леко скърцане, и Ериан чу въздишката на Кая откъм коридора. Почти изтича до нея, питайки се какво прави е правила и тази вечер до толкова късно.

Кая се стъписа, щом я видя, и внимателно свали мокрите си обувки.

- Будна си. - прозвуча по-скоро като въпрос.

- Спя леко. Дъждът ме събуди. - обясни Ериан. Известно време двете се гледаха безмълвно. - Ти какво прави?

Нямаше друг начин, освен да я излъже, и това я влудяваше.

- Днес посетих странноприемницата, онази на няколко пресечки от вещерския квартал. - отговори съвсем невинно, без да смее да свали пелерината си и да разкрие бойния си костюм, заедно с оръжията си.