Silvery Red / Сребристо-червено

- Глава 15 -

Малко след като слънцето изгря, Ериан влетя в стаята на Кая и я погали по бузата. След като се убеди, че това няма да е достатъчно, за да я събуди, разтърси раменете й. Чак тогава Кая се размърда и измърмори нещо нечленоразделно. След още няколко побутвания вече стоеше в седнало положение в леглото, разтривайки подпухналото си лице с длани.

Предната вечер нито една от двете не бе спала както трябва. Ериан и Уил останаха на горния етаж предостатъчно време, през което Кая бе убедена, че не са просто седели и бъбрели. Тя пък от своя страна си прекара чудесно със Силвия. След две халби бира се почувства замаяна, но не достатъчно, че да се нарече пияна. Двете си говореха в продължение на часове, може би до три през нощта. Силвия й разказа за екзотичните храни на острова им, за безкрайните евкалиптови гори, за бурните вълни с лилавеещ оттенък под залязващото слънце. Сякаш говореше за някое измислено вълшебно място, а не за реално такова.

След вълнуващите истории и копнежа по мястото, който бе изпитала, слушайки ги, Кая се извини, че е изморена и си тръгна. С последните си сили взе писмото, което беше написала и скрила по-рано, и се насили да отиде да го изпрати. А сънят след тези й премеждия не й беше никак достатъчен, нито пък на Ериан, която се прибра даже по-късно.

Въпреки това помощничката на принца изглеждаше все така безупречно и свежо и имаше доста енергия - без Кая да може да разгадае откъде извира. Вече се беше преоблякла в семпла синя рокля, беше прибрала косата си в небрежен кок и се готвеше да тръгне към двореца.

- Съжалявам, че те будя толкова рано. Това беше оставено пред вратата, вероятно преди броени минути. - Ериан постави средна по големина правоъгълна кутия на земята пред леглото на Кая и се усмихна. - За теб е.

С тези думи излезе - вероятно вече закъсняваше. Кая успя да й отвърне с дрезгаво "Благодаря", преди за чуе приглушеното щракване на външната врата. Макар да не беше много сигурна за какво точно й благодари.

Взе кутията в ръце и започна да я заоглежда. Опакована беше в черна хартия, а отгоре й имаше семпла златна панделка. Първата мисъл, която се стрелна през главата й беше, че кралицата й изпраща нещо - било то оръжие или някое друго важно писмо. Обаче си даде сметка, че надали писмата й са достигнали Маан толкова скоро - поне не последното, което беше изпратила само преди няколко часа.