Silvery Red / Сребристо-червено

- Глава 25 -

Почти беше забравила болката в крайниците си и жегата, която полепваше по всеки сантиметър от тялото й и едва не я задушаваше. Тази тренировка й напомни чувството в детайли.

Днес Кая се присъедини към стражите, за да се освободи от напрежението, което й се бе насъбрало последно време. Не й пречеше миризмата на потни тела, нито й пречеха погледите, които й хвърляха някои от по-нахалните стражи. Интересуваше я само да се натовари до толкова, че да забрави как вчера не бе успяла да спомене на кралицата за армията, насочила се към Нузия. Да забрави как сърцето й се бе свило, когато Натаниел й докладва за решението на Съвета. Да забрави как бе правила компромис след компромис, само и само да угоди на принца. Това не беше тя. Вече не беше обучения убиец, винаги готов да пролее кръв, което я плашеше най-много от всичко. Размекваше се. Черупката се пропукваше. И тя нямаше желание да види докъде би стигнало това.

Бе приготвила мастилото и пергамента. Бе изписала обръщението към кралицата, но ръката й не успя да довърши останалото. Изнервена на себе си, и още повече на Натаниел и глупавото обещание, което му бе дала, тя смачка писмото и стисна, докато кокалчетата й не побеляха. Вдиша, издиша и опита отново. И още веднъж. Подът под нея скоро заприлича на сметище. Хвърли смачканите писма в кофата в ъгъла на скромната си стая.

Това беше изчерпването на последната й капка здрав разум. Щеше да полудее, ако не се разсееше незабавно. Затова реши да дойде на тренировката на следващата сутрин.

Натаниел закъсня. Дойде по средата на занятието, когато ризите на повечето вече бяха подгизнали. Задъхани, всички го поздравиха и продължиха. Когато погледът му попадна на Кая, той вдигна вежди. Очевидно не бе очаквал да я види. Тя му кимна сковано - единственото внимание, с което го удостои. Вчера се бяха разделили по доста неприятен начин.

Кая си пое дъх няколко пъти. Не беше почивала през последния половин час. Сякаш чакал възможността, Валор седна до нея, потен и гол до кръста.

- И ти ли ще ми кажеш как не бива да се натоварвам толкова? Ако не се лъжа, Уил вече ми го напомни два пъти. - сопна му се Кая.

- Съвсем не. Нямам желание да бъда натупан. Отново. - засмя се нервно. Съдейки по мъртвия й поглед, на нея не й беше до шеги. - Сестра ми настоява да ти предам, че иска да ти помогне с грима за Честването.