Silvery Red / Сребристо-червено

- Глава 8 -

Скрита под качулката си, Кая обикаляше из тъмнината, тиха като нощта. Минаваше един през нощта, а Ериан още не се беше прибрала, затова Кая реши да се поразходи.

Мина през цялата главна пазарна улица, която бе пуста и спокойна, и се наслади на обгръщащата я тишина, нарушавана само от щурците и от радостните възгласи на някои пияни кръчмари в далечината. По това време светеха в жълтеникаво само прозорците на кръчмите и странноприемниците.

Стигна до края на улицата, близо до вещерския квартал. Не се спря, докато не се отдалечи достатъчно, за да види камъните в края на една поляна, които се превръщаха във все по-големи скали с всяка нейна крачка. След като се увери, че е сама, седна на една от скалите и свали качулката си.

Беше време за най-неприятната част от целия й престой - ежедневното писане на докладни писма до кралицата на Маан. Беше инструктирана да прави това малко след като й бе съобщено за заминаването й. Целта на тези писма беше да уведомяват господарката на Кая, че асасинът й е жив, и че не е изоставил мисията си. Че всичко върви по план. За Кая това бе висша форма на недоверие, макар тя да се водеше един от малкото хора, на които кралицата разчиташе за каквото и да е. Още от момента, в който владетелката я нае, малко след шестнадесетия й рожден ден, нито за момент не изглеждаше да се съмнява в нея. Дори изобщо да не я познаваше. Но писането на тези писма казваше друго.

Кая преглътна шумно и извади пергамента, заедно с перо и малка тубичка мастило, която бе задигнала от скрина на Ериан. След това приближи малката свещ, която бе взела със себе си, и освети пергамента. И се спря. Какво щеше да напише? Не го беше обмисляла досега. Не й се беше налагало. И когато моментът най-сетне дойде, Кая с ужас установи, че няма представа как да формулира думите.

Вдиша и издиша. Какво толкова? На кралицата не й бе нужно да знае дали информацията е достоверна или не, тя само трябваше да се увери, че Кая е наясно какво прави. Но да заяви, че е танцувала и разговаряла с мишената си нямаше да предизвика най-добрата реакция. Затова асасинът състави следното:

"Всичко върви по план. Посетих бала, наблюдавах Натаниел, както и краля и съпругата му. Засега не намирам нищо подозрително, но ще продължа да го следя. Няма за какво да се притеснявате, Ваше Величество."

Сви писмото и го остави до себе си. Остана още няколко минути на спокойствие. Скоро осъзна, че не е спала от доста време, поне не добре, затова сложи отново качулката си и се върна в дома на Ериан. Тя вече спеше дълбоко, а в цялата къща се носеше опияняваща силна миризма на нещо, което Кая не можа да определи. Без да я буди, тя се съблече, намъкна тънката си сатенена нощница и си легна.