Silvery Red / Сребристо-червено

- Глава 19 -

В мига, в който Кая прекрачи прага на къщата на Ериан, тя се устреми към банята, за да изпере роклята й и да измие всяка следа от кръв по нея.

Разговорът след темата за евентуалния брак на Натаниел не продължи дълго. Не се стигна дори и до кинжала, който той й предложи доста безцеремонно, щом тя му заяви, че ще си тръгва. Кая му се усмихна едва и му се извини, но той просто й махна с ръка и й пожела приятен ден.

Нито един от стражите не каза и дума за това, че роклята, която беше облякла, бе различна. Или не бяха забелязали, или не им беше позволено да задават въпроси. Те просто й кимнаха за довиждане.

Разбира се, принцът я помоли да присъства на утрешната тренировка, но тя му отвърна само, че ще си помисли.

И наистина го премисляше. Наново и наново, докато гледаше пяната, изтръгваща малко по малко червеното петно. Вероятно нямаше да отиде. Имаше толкова много възможности нещата да отидат на зле. Не й се рискуваше.

Ериан още не си беше вкъщи. Пред вратата чакаше плик от писмо, запечатан със съвсем обикновено клеймо. Зелено на цвят. Кая веднага разбра от кого бе изпратено - кралицата. Бяха се разбрали, че ще внимават да не ги разкрият, затова измислиха да използват най-обикновено клеймо, без кралския герб на него, и то със зелен цвят, за да го разпознае Кая. Зелено заради символиката със Змията - кралицата дори не се поколеба при избора, а Кая остана крайно доволна.

Влезе в стаята си и счупи клеймото. В плика намери две писма. Грабна горното и зачете:

"Разбирам, че действията ми те объркват. Но заповедите ми към теб си остават същите. Засега съм доволна от теб и писмата ти, както очаквах. Затова точно ти си изпратена там. Надявам се да осъзнаваш какво доверие ти имам. Не ме разочаровай"

Не ме разочаровай. Огромно доверие, няма що. Сякаш някога Кая бе подвеждала кралицата. И въпреки отдадената служба все още получаваше такива предупреждения често. Имайки предвид колко глупаво се държа днес, май си го заслужаваше.

Кожата й настръхна по обичайния начин. Вдиша и издиша няколко пъти. След това извади и второто писмо. Отново без адресант, може би от предпазни мерки. Когато Кая разпозна почерка, лицето й помръкна.

"Надявам се, че си прекарваш добре с принца, любима. Иска ми се да имаше как да се видим очи в очи и да си изгладим отношенията. Точно това поиска от мен нашата обична кралица, точно преди двамата с нея да се отдадем на занимания, които няма да ми е удобно да обсъждам в това писмо, за пореден път. Но колкото и да твърдиш, че ме мразиш, аз знам, че всъщност дълбоко в себе си ти липсвам. Взаимно е.