Silvery Red / Сребристо-червено

- Глава 39 -

Кая бе станала особено мълчалива през последните дни, независимо че имаше стотици въпроси. Клеон реши да не я притиска и просто мълчаливо й предлагаше храна, когато се наложеше. Днес обаче се чувстваше вече достатъчно потиснат, особено когато вече виждаше края на "пустинята", както всички я наричаха. Затова подхвърли на Кая:

- Реакцията ти е нормална. - тя само го погледна, но не отговори. - И сигурно знаеш, но бих те изслушал по всяко време.

- Защо реши, че искам да говоря с теб?

- Не си говорила от шест дни насам. Все нещо трябва да те тревожи.

"Тревожи" беше изключително слаба дума за това, което чувстваше. Гласът в главата й така и не си тръгна окончателно. Всяка вечер, понякога и през деня, гласът повтаряше името й. Веднъж й каза, че може да й помогне. Тогава Кая официално прие, че полудява, и отказа да сподели с Клеон. Просто си мълча, почти не спеше и се преструваше, че всичко е наред.

- Все още ли го чуваш? - не се отказа Клеон.

- Не. - каза тя.

- Лъжкиня.

Тя го изгледа лошо, но не отрече.

- Какво ти казва?

- Все едно и също. Вика ме.

Клеон се замисли. Личеше си, че иска да й помогне, но нямаше представа как.

- Чувал съм, че същества, притежаващи магия, могат да проникват в ума ни.

Кая сякаш трепна.

- Това няма логика. - отрече тя, но и не разполагаше с логично обяснение, затова додаде: - Кой би искал да се...свърже с мен?

- Нямам представа. - поклати глава той. - Но не си луда. Поне в това съм сигурен.

Тя не беше, но реши засега да остави темата.

Ниските жълтеникави треви, в чиито мудни цветове липсваше всякаква жизненост, биваха заменени от по-зелени и по-високи треви и даже се виждаха цветя. Щом преминеха тънката ивица на Хауен, вече щяха да са в Нузия.

- Коя беше жената, за която попита елфката? - обърна се Кая към Клеон, докато оглеждаше за някаква пречка да влязат в Хауен.

- Просто позната.

Кая изви вежда.

- Ако беше просто позната, нямаше да изглеждаш сякаш ще заплачеш.