Silvery Red / Сребристо-червено

- Глава 36 -

(Финик)

Две нощи бяха минали без следа от изпратените в Лумерия войници. Финик започваше да си мисли, че атаката точно посред Честването не е била толкова добра идея.

Силната миризма на лавандулов парфюм, етерични масла, пот и секс, примесена със задушевната атмосфера на струпани едно върху друго тела, погълнаха Финик в момента, в който той премина през тънката копринена завеса на бордея "Симон Тротие".

Доста надменно от страна на собственичката на публичния дом да го кръсти на себе си, но все пак това бе едно от най-успешните помещения за развлечение в цяла Еумалия, с което госпожа Тротие се гордееше.

Стени в ярки цветове и шарки придаваха един странно уютен вид на иначе смущаващото помещение, потънало в пушек.

Финик заобиколи голямата маса в центъра на преддверието, на която бяха наредени двайсетина бутилки вино, две големи златни табли със сладки във формата на лотоси и множество розови венчелистчета. Размина се с няколко познати лица, чието облекло не скриваше почти нищо. Финик щеше да излъже, ако кажеше, че помни имената на всички им.

- Я виж ти, кой реши да ни дойде на гости!

Облегната на вратата в отсрещния край на стаята стоеше Симон Тротие, облечена в масивна яркочервена рокля с множество платове, която обаче не скриваше гърдите и почти целия й изправен като струна гръб.

В ръката й както винаги беше позиционирана пура, ароматна и прекалено дебела, за да се впише в образа на тази стройна жена.

Финик пристъпи към нея, запази известно разстояние и каза:

- Дошъл съм да говоря с Ванина.

Очите на Симон просветнаха като на хищник и тя издиша току-що поетия дим в лицето на Финик.

- Няма ли да се възползваш от услугите ни? Някога бе редовен клиент. Срамота е да си изминал целия този път за нищо.

Наистина бе изминал доста път. Бордеят се намираше съвсем близо до границата с Одорн, на отдалечено от двореца място, и все пак се радваше на редовна и многобройна клиентела.

- Този път ще пропусна.

Симон отметна един накъдрен кафяв кичур от лицето си и показа пътя на Финик с изящната си ръка. Той й кимна стегнато и я подмина, попивайки лавандуловия й парфюм.