Silvery Red / Сребристо-червено

- Глава 33 -

Дюкянът беше почти празен. Оръжията си седяха по местата, въздухът едва трепваше. Единственият звук бе тихият плач на годеницата на Кай, която бе седнала на един стол с бяла кърпичка в ръка, и бършеше сълзите си. Клеон бе коленичил пред нея, двете му ръце бяха опрени от двете страни на стола. Стискаха го толкова силно, че кокалчетата му бяха побелели. Той шепнеше на момичето, опитваше се да я успокои. 

- Здравей. - поздрави я той неловко, несигурен какво прави тя тук. Тя самата не се чувстваше много на място, явно прекъсваше нещо важно. Отново надзърна към годеницата на Кай и този път й направи впечатление, че едната й ръка бе позиционирана на корема й. Дали не беше...

- Извинете, че ви прекъсвам. - Кая се изкашля. Клеон и момичето се обърнаха. Очите и на двамата бяха зачервени. - Искаше ми се да говоря с теб. - каза му тя. - Но мога да си тръгна, ако искате да останете насаме.

- Седни. - Клеон се помъчи да й се усмихне. Кая кимна и зае единствения стол около масата.

- Май не сме се запознавали? - обърна се Кая към момичето. То подсмъркна и избърса една сълза от бузата си.

- Аз съм Малин. - отвърна тя. - Ти трябва да си Кая.

След няколко секунди напрежението в стаята се усещаше толкова гъсто, че Клеон направи знак на Кая да го последва навън, което тв направи с голямо удоволствие.

- Тя бременна ли е? - попита Кая, когато се озоваха напълно сами на пустата улица. Всички се бяха прибрали на сигурно.

- Да. Разбрахме преди малко.

- Как така? Никой ли не знаеше? - Клеон поклати глава отрицателно. - Това не е ли нещо хубаво?

Клеон се усмихна тъжно.

- Разбира се, че е. Никога не съм бил по-щастлив. - очите му светнаха и той поклати глава. - Малин просто се разстрои от случилото се днес. Страх я е, че можеше да я ранят. Нея и бебето.

- Разбирам. - Кая се принуди да пристъпи от крак на крак, защото не издържа на болката.

- Защо не си в леглото, Кая? Ранена си. - загрижеността му се четеше от километри.

- Дойдох да поискам услуга от теб. - тя прехапа долната си устна и зарея поглед в земята. - Но няма значение, погрижи се за семейството си. Аз ще се оправя.

- Тук съм, слушам те. - настоя той.

- Чул си, че до два дни Нузия ще бъде нападната. - не беше въпрос, Кая бе сигурна, че лордът си има начини за събиране на информация. Той кимна.