Silvery Red / Сребристо-червено

- Глава 24 -

Дали заради кошмара, или заради крайно неудобното легло в новата й стая, Кая се приготви за излизане доста рано. Изненада се да види Индже да почиства масите и учтиво отклони предложението й да й направи кафе.

Хладният сутрешен въздух караше косъмчетата по ръцете й да настръхнат, но не се върна за пелерината си. Обиколи пазарните улички, като не пропусна да си вземе току-що опечени питки от възрастната жена в любимата й пекарна. Ядеше ги, докато разглеждаше отдалече вещерските фургони и странните течности в бурканчета. Този път не смя да се доближи. Кой знае дали нямаше пак да се замае. Ако магията им беше истинска, а не някоя евтина илюзия, разбира се.

Кая бе сигурна, че събранието в двореца вече е започнало. Мислеше си дали вече не са взели решение. Дали войната се заформяше, или Натаниел бе достатъчно убедителен. Второто беше малко вероятно, но надеждата й си беше закътана като мъничко топло парченце в сърцето й. Е, в каквато част от сърцето й беше останала.

Върна се в гостоприемницата след близо час. Улиците започваха да се пълнят, когато тя заобиколи "Трите чайки" и се озова в конюшнята. Черният й като нощта жребец изпръхтя, когато я видя. Кая се доближи до него и го погали по гривата. След това извади от туниката си малка зелена ябълка и му я подаде. Ново пръхтене. Беше учудващо колко спокойно създание беше, като се има предвид, че бе отглеждан в Маан. Конете там бяха свирепи и готови да трошат кости, ако се наложи. Този беше пълната противоположност. Дори не се бе опитвал да я ухапе.

Застоя се при него известно време, милвайки гривата му замислено. Напрежение се трупаше с всеки миг без новини от двореца. Минутите се изнизваха и Кая беше изгубила представа за времето, когато усети присъствие зад себе си. Дори не й бе нужно да се обръща, за да разбере, че е Натаниел. Стъпките му се бяха закотвили в главата й още от първия ден, когато го видя.

- Дала ли си му име? - вече стоеше до нея, твърде изтупан за ухаеща на изпражнения конюшня, и протягаше ръка към черната козина на жребеца.

- Не. - отвърна тя. А трябваше ли да го кръсти някак? Животното бе красиво и лоялно, да, но Кая беше на мнение, че когато даваш име на животно, това е знак за привързване. А честно казано тя нямаше желание да усложнява живота си по подобен начин. - Защо, имаш ли предложения?

Натаниел се усмихна, щом конят му позволи да го погали по муцуната. Кая се удиви за пореден път от смиреността и спокойствието, които животното притежаваше.