Моето наказание

4

Jimin:Ти от къде знаеш?! -попита като я прекъсна.

Аз:Разказвала съм ѝ. -отвърнах докато се намествах.

Jimin:Soyeon, обърни си стола към нас. -каза, а аз се изправих.

До Soyeon седи Momo. Тя също се обърна към нас, а ние я гледахме като ударени с мокър парцал.

Momo:Искам да се размотавам с вас! -каза с усмивка.

Спогледахме се невярващо. Как така тя реши да се размотава с нас?! Винаги е смятала, че е по-добре да се затвориш в себе си, от колкото да допускаш хора които след време ще те предадат. Слъгласна съм с мнението ѝ. Само където, със Soyeon сме като сестри, а с Jimin живеем задно. От друга страна тя е добро момиче.

Аз:Добре. -отвърнах и тя се усмихна.

Jimin:Кога тръгвахме за лагера? -попита докато си изкарваше тетрадка.

Momo:Мисля, че утре. -отвърна, а Soyeon поклати глава в съгласие.

Soyeon винаги си отбелязва кога, къде ще ходи. Понеже тя е като мен, делум тук, но духом на седмото небе. За това аз не си правя записки, щом тя и Jimin са до мен, значи те могат да ми напомнят.

Momo:Ери, как реши да си боядисаш косата? Майка ти не ти ли се кара? -попита, а аз се усмихнах.

Аз:Реших, че искам разнообразие. Мама е свикнала да ме вижда се с някаква промяна. Преди имах обица на едната устна, но отдавна я махнах. -отвърнах и Jimin се засмя.

Jimin:Тогава все те питах дали няма да се задавиш докато спиш или ядеш. -каза и ме накара да се засмея.

Soyeon:Не Jimin, ще се натрови! -отвърна и го погледна на кръв.

Jimin:Сега какво ми се караш?! Това беше отдавна! -каза нацупено.

Аз:Momo, добре дошла в лудницата! -казах, а тя се усмихна.

Momo:Този Taehyung изглежда сладък. -каза и го погледна за момент.

Jimin:Ако обичате! Пред вас седи момче! Не желая да слушам за други! -отвърна докато се сочеше.

Soyeon:Бъди сигурен, че Ери няма да ти говори за тези неща! -каза и го погледна злобно.

Jimin:Знам! Така че ако ще си говорите на тази тема се завъртете! -отвърна и се усмихна.

Soyeon и Momo се обърнаха, а аз седях и гледах в една точка.

Jimin:Ей! Какво има? -попита и ме изкара от мисли.

Аз:Нищо. Прав си, аз не съм по тези неща за момчета и подобни. -отвърнах, а той прехвърли едната си ръка на гърба ми.

Jimin:За това аз съм тук. Ще говорим за всичко което поискаш. -каза и взе химикала си.

Аз:Искаш да ти очертая ръката, нали? -попитах, а той кимна в съгласие.

Често ме кара на това. Иска да си направи цялата тетрадка в такива рисунки, които после оцветява. Поне му е забавно.

Аз:Щом утре тръгваме, трябва да си оправим багажа. -казах щом бях готова с очертанията.

Jimin:Нали знаеш колко много те уважавам... -каза и ме погледна миличко.

Аз:Сега и багажа да му оправям... -отвърнах, а той се усмихна.

Кимнах в съгласие и в този момент звънеца би. Станах и тръгнах към тоалетните. Щом се оправих тръгнах обратно при Jimin. В този момент Jungkook ме пресрешна.

Jungkook:Отдавна не сме се виждали. -каза с подла усмивка.