Моето наказание

29

???:Аз имам.

Познат глас. Обърнах се, а това беше Momo. Станах от стола и се метнах отгоре ѝ.

Аз:Как влезе без да те чуем?

Momo:Мога да минавам през стените.

Аз:Напомни ми винаги да се оглеждам когато излизам от банята.

Momo:И защо ти е някой, който може да получи това което иска? -попита щом слезнах от нея.

Аз:Ще те запозная с този човек на когото му трябва.

Momo:Добре, но ми казаха, че трябвало да ида до някаква стая, за да съм взела някакви неща. Абе почти нищо не помня от това което ми казаха.

Сана:Спокойно, аз ще дойда с теб.

Аз:Тъкмо и да се запознаете.

Щом излезнаха, седнах до Jihyo и ѝ се усмихнах.

Jihyo:Какво си намислила?

Аз:Нищо. Не ме гледай мен, а мисли име на котката. Ти знаеш ли, че Taehyung има папагал?

Jihyo:Да. Все пак аз му го подарих. За едно коледно тържество. Трябваше да си разменяме подаръци и ми се падна той.

Аз:Господи!

Легнах по гръб на леглото и котето легна до мен. Федър... Ами да, ще се казва Федър.

Аз:ИЗМИСЛИХ ГО! -извиках и Jihyo подскочи.

Jihyo:Какво си измислила!

Аз:Ще се казва Федър.

Jihyo:Интересно, но хубаво име.

Аз:Taehyung ще се прави на нинджа само, за да идва и да си играе с него. -казах и посочих котето.

Jihyo:Ще се прави той. Все пак моята стая е точно пред твоята, само да го видя!

Taehyung:Обърни се и ще ме видиш! -каза, застанал на вратата.

Аз:Какво правиш тук?! Ако те видят?

Taehyung:Спокойно. Ако ме хванат ще ме накарат да чистя столовата 1 месец.

Jihyo:Хванах го в моята стая. Претърсваше ми раницата, за да препише домашното по магия и заклинания.

Taehyung:Ако не ми беше отказала да ми помогнеш, нямаше да се стигне то там. -каза, а аз минах покрай него.

Запътих се към стълбището, но се спрях. Някой профуча покрай мен, като ме докосна по лицето.

Jihyo:Добре ли си? -попита и ме хвана за рамото.

Аз:А? Да. Добре съм. Къде е библиотеката?

Taehyung:Не, не ти трябва библиотека. Трябва ти забавление!

Аз:И къде ще го намеря?

Jihyo:В лабиринтната полян.

Двамата ме хванаха и ме дръпнаха на някъде. Вървяхме близо 10 минути и се озовахме в градина пълна с рози. По-красиво нещо не съм виждала до сега.

Аз:Много е красиво.

Taehyung:Но е много опасно. Тук живеят феите. Виждала си ги в училище. Прозрачни крила, синкава кожа.

Аз:И защо е опасно?

Jihyo:Стане ли полунощ, розите изчезват, поляната се обвива в мъгла и можеш да се изгубиш. Доста са се губили и само един от тях се беше завърнал.

Аз:Значи това е лабиринта... Интересно. А какво се е случило с този който се е върнал?

Jihyo:Изглеждаше като призрак, сякаш е тук, но и не е. След два дена го намериха обесен до реката. Претърсиха за следи от бой, но се оказа, че се е самоубил.

Аз:Какво ли е видял?

Taehyung: Каквото и да е, аз не искам да знам. И вече пристигнахме!

Пред нас имаше басейн. До него имаше много места за сядане, но само едно от тях ми привлече вниманието. Касиан и Азрел играеха на карти... Мокри при това.

Рисанд:Ще се включите ли в играта? -попита зад нас.