Моето наказание

5

Аз:Нима?! -отвърнах надменно.

Jungkook:Не си се променила, като гледам. -каза и ме огледа от глава до пети.

Аз:И сека какво? Ще се преследваме вечно и единия от нас ще е наказание за другия?! -попитах с досада в гласа.

Jungkook:Може да се каже... Но така като гледам не си много радостна да ме видиш. -каза и се усмихна още повече.

Завъртях очи и си продължих по пътя. Седнах си на мястото, но Jimin го нямаше. Къде ли е отишъл? Легнах на ръката си и затворих очи. След известно време усетих някой да сяда до мен. Отворих очи, а това беше Jimin. Усмихна ми се и ми подаде шише с вода. Винаги забравям да си купя. Ако не е той, не знам какво ще правя. Изправих се и се усмихнах.

Jimin:Какво ти има? -попита, а аз го погледнах не разбирайки.

Аз:Нищо. -отвърнах, но той се намръщи.

Jimin:Познавам те! Не можеш да ме излъжеш! -каза и отпи от водата си.

Аз:После ще ти кажа. -отвърнах и погледнах напред.

На предния чин седеше втората под ред курва на училището ни. Казва се Sorn. Зад нея седеше Taeyang, който си играеше със запалка близо до якето ѝ. Така я мразя! Постояно ме прави на смях пред останалите. Веднъж беше платила на съседния клас само, за да ме замерят с камъни и храна. Когато се прибрах, бях мръсна и цялата в рани. Погледнах злобно към якето ѝ, а то веднага се запали. Тя дори не разбра какво става. Taeyang взе едно шише вода и го изля върху нея.

Sorn:КАКВО СИ МИСЛИШ, ЧЕ ПРАВИШ?! -извика и стана бясно от столя.

Taeyang:Якето ти се запали! Искаш да изгориш жива ли? -попита изнервено, а тя стреснато погледна към дрехата.

Имаше средно голяма дупка. Тя изпищя и излезе от стаята. Скрих се зад Soyeon, таке че никой да не ме вижда как се смея. Jimin погледна към мен с поглед който гласеше „Какво ти става бе човек?! ". Засмях се и се обърнах напред. Изведнъж от врата влезе класната.

Г-жата:Деца, извънредно излизате във ваканция, защото училището се нуждае от спешен ремонт. Той ще продължи 3 месеца. Свободни сте! -каза и всички излезнахме радосно.

Както си вървяхме към вкъщи, Jimin ме дръпна в една тъмна улица.

Jimin:Ти запали якето, нали? -каза, а аз кимнах в съгласие.

Soyeon:Добре направи! Тя малтретира цялото училище, браво! -отвърна, а Jimin и аз се усмихнахме.

Аз:Хайде да си ходим, защото всеки момент ще завали. -казах и тръгнах.

Със Soyeon се разделихме и влезнахме вкъщи. Щом Jimin затвори врата, започна да вали.

Jimin:Мислела ли си, че може да имаш и други дарби, освен леда, огъня, магиите и телерпортирането? -попита докато се качвах ме по стълбите.

Аз:Интересно как расъждаваш. Но не съм сигурна. -отвърнах с усмивка и се спрях пред врата на стаята ми.

Jimin:Расъждавам, като умник! -каза самодоволно и застана до мен.

Аз:Ще играем на нещо, нали? -попитах и хванъх дръжката на врата.

Jimin:Хайде да си догледаме серяла! -каза, а аз се усмихнах.

Двамата гледаме любимото ни аниме. Кимнах в съгласие и отворих врата. На леглото ми имаше огромен плюшен мечок.