25

249 13 7
                                    

Jungkook:Ами, ако излезеш и ще ти ги дам.

Аз:Стига с тези игри дай ми дрехите.

Jungkook:Не се шегувам! -каза и ме дръпна, за да излезна от банята.

Цялата пламнаха от срам. Jungkook щракна с пръсти и се озовах облечена така:

 Jungkook щракна с пръсти и се озовах облечена така:

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

Отидох до огледалото на гардероба и се погледнах.

Аз:Еха...

Jungkook:Нали.

Аз:Много е хубава. Чакай малко! Jungkook, ти сериозно ли!?

Jungkook:Какво?

Аз:Дантелено бельо!?

Jungkook:Радвай се, че го имаш. Чудех се дали да си с него или без. Но ако трябва да съм честен, само по хавлия ме кефиш най-много.

Аз:Кажи ми как искаш да умреш, за да ти сбъдна това желание.

Jungkook:И на мен ми се иска да разбера, но не знам. Сега хайде на вън, защото съм гладен!

Изпуфтях недоволно и излезнаха. Тръгнах надолу по стълбите, но се спрях понеже не знам къде е столовата.

Jungkook:Нали много бързаш. Защо се спря?

Аз:Първо, не знам къде е столовата. Второ, радвам се, че пак сме на онези базици, но ако не млъкнеш за минута поне, ще те бутна по стълбите.

Jungkook:Аз... Ъ... Добре. Млъквам.

Аз:Браво! Трябва да ти купя награда. Сега ме води.

Той тръгна у след малко вървяхме по градината на училището. Спогледахме се, след което избухнахме в смях.

Jungkook:Ще ме бутне по стълбите... Добре... Аз ще ти надраскам някоя тетрадка. -отвърна през смях.

Аз:Засрами се! Само ме разсмиваш. -казах, като се опитвах да си поема въздух.

Jungkook:Аз ли? Ти беше тази която ме заплаши първа. Ще кажа на мама!

Спогледахме се, след което започнахме да се смеем още по силно.

Аз:Добре, добре... Победи ме.

Taehyung:Е какво те е победил?

Аз:Боже! Taehyung, ти от кога си тук?! -попитах уплашено.

Tae:От сега. Все пак идвате да вечеряме. -отвърна, а аз се огледах.

Аз:Ще ядем вън? На беседката?

Jungkook:Да. Винаги ядем тук. Не ти препоръчвам храната в столовата.

Аз:Но няма ли да ни се карат?

Jihyo:Не. Всички учители знаят, че ядем тук. Не правим боклуци или нещо нередно, за това и нищо не ни казват.

Аз:Ясно.

По средата на беседката имаше маса, отрупана с храна. Над нея имаше лампа, колкоъо да не е тъмно. Седнах на едната пейка, а Jungkook  се настани най-нахално до мен.

Jihyo:Не... Този човек наистина не мога да го търпя! Остави момичето да диша, какво си я притиснал!? -каза бясно на Jungkook.

Jungkook:Jihyo, май скоро време не си плувала в езерото.

Jihyo:Ти долен... -каза, но някой ѝ запуши устата.

???:Без вулгарни думи пред гостите. Имайте малко маниери, ще изплашим момичето.

Беше момче с черна коса...

Моето наказание Where stories live. Discover now