Jungkook:Ами, ако излезеш и ще ти ги дам.
Аз:Стига с тези игри дай ми дрехите.
Jungkook:Не се шегувам! -каза и ме дръпна, за да излезна от банята.
Цялата пламнаха от срам. Jungkook щракна с пръсти и се озовах облечена така:
Отидох до огледалото на гардероба и се погледнах.
Аз:Еха...
Jungkook:Нали.
Аз:Много е хубава. Чакай малко! Jungkook, ти сериозно ли!?
Jungkook:Какво?
Аз:Дантелено бельо!?
Jungkook:Радвай се, че го имаш. Чудех се дали да си с него или без. Но ако трябва да съм честен, само по хавлия ме кефиш най-много.
Аз:Кажи ми как искаш да умреш, за да ти сбъдна това желание.
Jungkook:И на мен ми се иска да разбера, но не знам. Сега хайде на вън, защото съм гладен!
Изпуфтях недоволно и излезнаха. Тръгнах надолу по стълбите, но се спрях понеже не знам къде е столовата.
Jungkook:Нали много бързаш. Защо се спря?
Аз:Първо, не знам къде е столовата. Второ, радвам се, че пак сме на онези базици, но ако не млъкнеш за минута поне, ще те бутна по стълбите.
Jungkook:Аз... Ъ... Добре. Млъквам.
Аз:Браво! Трябва да ти купя награда. Сега ме води.
Той тръгна у след малко вървяхме по градината на училището. Спогледахме се, след което избухнахме в смях.
Jungkook:Ще ме бутне по стълбите... Добре... Аз ще ти надраскам някоя тетрадка. -отвърна през смях.
Аз:Засрами се! Само ме разсмиваш. -казах, като се опитвах да си поема въздух.
Jungkook:Аз ли? Ти беше тази която ме заплаши първа. Ще кажа на мама!
Спогледахме се, след което започнахме да се смеем още по силно.
Аз:Добре, добре... Победи ме.
Taehyung:Е какво те е победил?
Аз:Боже! Taehyung, ти от кога си тук?! -попитах уплашено.
Tae:От сега. Все пак идвате да вечеряме. -отвърна, а аз се огледах.
Аз:Ще ядем вън? На беседката?
Jungkook:Да. Винаги ядем тук. Не ти препоръчвам храната в столовата.
Аз:Но няма ли да ни се карат?
Jihyo:Не. Всички учители знаят, че ядем тук. Не правим боклуци или нещо нередно, за това и нищо не ни казват.
Аз:Ясно.
По средата на беседката имаше маса, отрупана с храна. Над нея имаше лампа, колкоъо да не е тъмно. Седнах на едната пейка, а Jungkook се настани най-нахално до мен.
Jihyo:Не... Този човек наистина не мога да го търпя! Остави момичето да диша, какво си я притиснал!? -каза бясно на Jungkook.
Jungkook:Jihyo, май скоро време не си плувала в езерото.
Jihyo:Ти долен... -каза, но някой ѝ запуши устата.
???:Без вулгарни думи пред гостите. Имайте малко маниери, ще изплашим момичето.
Беше момче с черна коса...
YOU ARE READING
Моето наказание
Fantasy-И сега какво? Ще се преследваме вечно и единия от нас ще е наказание за другия? -Може да се каже... *** -НИМА ЩЕ ЗАГЪРБИШ ВСИЧКО?! *** -Заслужавам си наказанието... -------------------------------- НЕ СЪДЕТЕ ПО КОРИЦАТА!!!