Моето наказание

2

Jimin:Не, не се натоварвай излишно с мен, просто искам да тръгна в онази посока... -каза не сигурно.

Аз:Има момиче което харесваш и аз не знам?! -отвърнах учудено.

Jimin:Като знам, че можеш да го отгатнеш, защо те лъжа? -каза и ме погледна миличко.

Аз:И аз това се питам. -отвърнах и тръгнах в посоката на която той искаше.

Jimin:Ще дойдеш с мен? -каза учудено и ме настигна.

Аз:Защо? Не ме ли искаш? -попитах, а той се усмихна.

Jimin:Не, просто не очаквах. -отвърна с усмивка.

Аз:Ще се чакате ли? Познавам ли я? От кога се срещате? -започнах да задавам въпроси.

Jimin:Трябва да се чакаме в края на парка. Не я познаваш, но е от нашия клас. Срещаме се от две седмици. -отвърна, а аз го ударих.

Аз:Ти камъни ли имаш в устата, за тези две седмици!? -попитах ядосано.

Jimin:Като се приберем ще ми се караш на воля! -каза, понеше бяхме стигнали.

Точно както каза Jimin, момичето го чакаше в края на парк. Чакай малко... Това е Jennie!?

Jimin:Хей. -поздрави несигурно.

Jennie:Хей! -отвърна весело и го прегърна.

Аз:Jimin, ще се видим у дома. -казах на бързо и си тръгнах.

Не мога да повярвам, че излиза с нея. Само да се прибере... Понеже не ми се прибира ще се разходя из магазините. Влезнах в първия и си харесах една тениска. Така вече бях с няколко торби, обиколила половината магазини. Отбих се да си взема смути и реших вече наистина да се прибирам. Щом се прибрах видях мама да чете някакво писмо. Доближих се до нея, но тя ме усети и се обърна, като скри листа зад себе си.

Аз:Мамо, какво е това? -попитах гледайки я странно.

Мама:Нищо важно. Къде е Jimin? След малко ще ядем, отиди да се оправиш и слизай за вечвря! -каза и тръгна към кухнята.

Повдигнах рамене и се качих в стаята ми. Изкъпах се на бързо и си сложих пижамата. Слезнах долу и се запътих към кухнята. В този момент от врата влезна Jimin, усмихнат до уши. Седнах на един от столовете, а той се настани до мен. За жалост той няма родители или роднини. Когато се преместихме тук се сприятелихме и мама реши да живее с нас. От тогава сме не разделни. Тъкмо щях да го погледна лошо, но мама ме хвана за рамото.

Мама:Не го гледай така, за да не му изгориш лицето. -каза и остави купа с ориз пред мен.

Той погледна стреснато към мен, а аз се усмихнах леко. Взех клечките и започнах да ям. Щом се нахраних станах и се качих в стаята ми. Легнах на леглото и започнах да си ровя в телефона. Изведнъж някой почука на вратата. Това беше Jimin. Влезна вътре и седна на леглото.

Jimin:Хайде де! Защо ми се сърдиш? -каза хленчейки.

Аз:Как може да излизаш с нея?! Ти знаеш ли коя е курвата на училището ни? Точно тя! -отвърнах ядосано.

Jimin:Как така? -попита объркано.

Аз:Спала е с повечето момчета. Дори си води записки кой е по-добър. -отвърнах и си оставих телефона на нощното шкафче.

Jimin:От къде знаеш? -попита със странна визиономия.

Аз:Soyeon излизаше в нейната компания. -отвърнах и го погледнах.

Той въздъхна и излезе от стаята. След малко...