Моето наказание

11

Аз:Jimin, хайде ставай. -казах и той си отвори очите.

Започна да се върти, но щом видя палачинките замръзна. Засмях се и го накарах да отиде да се оправи. Щом беше готов седна щастливо до леглото и започна да се тъпче.

Аз:Май си доста радостен?

Jimin:Знаеш, че обичам да ми готвиш! -каза с пълна уста.

След като се нахраних ме, взех чиниите и ги оставих в кухнята.

Niki:Ето кой ще ни готви вече! -каза и ме посочи.

Jimin:Да... Извинявай, тя да ти прилича на слугиня?! -отвърна и го погледна на кръв.

Niki:Може и да стане... А може и още нещо... -каза и се усмихна подло.

Погледнах към Jimin и в този момент той му скочи на бой. Niki се стовари на пода, а Jimin му застана отгоре и започна да го налага с юмруци.

Аз:Jimin, спри! -извиках и започнах да го дърпам.

Jimin:Докосния и ти обещавам, че ще те убая! -говореше, докато го удряше.

Аз:Достатъчно! -извиках и успях да го издърпам.

Lisa:Niki, добре ли си? -попита и клекна до него.

Аз:Ума ли си загуби?! Какво ти става?! Ами вие? Защо седите и гледате?! Хайде ставай! -казах и се изправих.

Jimin се изправи и излезна бясно от бунгалото. Оххх Боже... Знаех си, че ще стане нещо такова. Сега как ще го успокоявам. Дано да не се срещне със Soyeon, защото ще го нервира допълнително. Подпрях се настената и затворих очи. След малко излезнах на въздух. Реших да ида до езерото. Дано Jimin да е там. Стигнах, но него го нямаше. Седнах на тревата и се загледах във водата. Не може ли да остана тук завинаги? Толкова е красиво и спокойно. Легнах и затворих очи. Толкова ли е сложно да ни наемат друго бунгало? Не мога да повярвам, че ни карат да седим с тях. Изведнъж усетих някой да седи над мен. Отворих очи радосто в очакване, че това ще е Jimin. Jungkook?! Той как знае за това място?!

Jungkook:Какво правиш тук? -попита, а аз се изправих в седнало положение.

Аз:Не те засяга. -отвърнах студено.

Jungkook:До кога ще се държиш така към мен? -попита раздразнено и клекна от едната ми страна.

Аз:До когато аз си реша.

Jungkook:Престани!

Аз:Аз да престана?! Ти беше този, който ми заби нож в гърба! Да ти напомня ли какъв тормоз получавах, отново от твоя милост?

Jungkook:Знам какво направих и съжалявам, но...

Аз:Без "но"! Какво стана с " до теб ще съм"?! Разбра, че съм влюбена в теб и реши, че е по-добре да ме тормозиш? Да беше отблъснеш чуствата ми, но да си останем приятели. Ти ми беше най-близкия. -отвърнах и се изправих.

Jungkook:ОПИТВАМ ДА СЕ ПОПРАВЯ! Как да го направя, като ти постоянно ме отбягваш и се мотаеш с онзи Jimin?

Засмях се и скръстих ръце пред гърдите ми.

Аз:Изобщо не си се променил. Отново ми викаш. Дразниш ме и се правиш на велик пред останалите! С такива хора, аз дори не си представям живот. -отвърнах и тръгнах към лагера.

Вече искам да се махна от тук. Да се прибера у дома и да се забавлявам както аз си знам.