Моето наказание

27

Явно момчето зад нас се казва Касиан. Обърнах се към него, а той ми се усмихна. Погледнах към краката си и тръгнах към моята стая. Щом се качих, измих лапичките на котето и го почистих. Облякох си пижамата и легнах. След известно време във въртене на всички възможни страни съм заспала.

*на сутринта*

Събудих се доста рано. Докато алармата ми звъннеше и Александър цял час. Ровех си в телефона известно време, щом ми омръзна, се измих и се облякох. Тъкмо си взимах раницата и Jihyo връхлетя през вратата.

Jihyo:Добро утро! Нося храна и купички за котето ти.

Аз:Благодаря. Taehyung ви е казал всичко, нали?

Тя остави нещата на пода до врата, сипа храна на котката и се обърна към мен.

Jihyo:Не, само на мен, понеже го разпитвах. Видях да държиш нещо пухкаво в ръцете и ми стана любопитно.

Излезнахме в коридора и се запътихме към училището. Докато вървяхме, Jihyo ми разказваше за хората в училището и за часовете. Оказа се, че сме съученички. Докато тя ми говореше за столовата се блъснах в някакво момиче. Беше с руса коса, бледа кожа и много грим. Около нея вървяха още момичета.

Момичето:По-полека! Не виждаш ли къде вървиш?! Нахалница!

Jihyo:Нахалницата си ти Мира! Спри да се заяждаш с моята групичка или ще си търсиш зъбите из училищния двор! Схвана ли?

В този момент някой ме прегърна през рамото. Веднага усетих кой е това.

Jungkook:Пак ли създаваш проблеми?

Мира:Jungkook, нямам представа за какво говориш.

Jihyo:Изчезвай преди да ти напомня!

Момичето се завъртя и тръгна на някъде. Jihyo ме хвана за ръката и ме завлече в класната ни стая. Седнах на задния чин на втора редица, общо бяха 3. До мен седна Jungkook, а Jihyo седна пред мен. Тя седеше до Taehyung. Чудесно! Всички идиоти на едно място.

След около 10 минути, в стаята влезна учителка и веднага започна да преподава. По средата на часа влезна Мира. Май така се казваше. Все едно. Записах си важните неща и часа приключи.

В обедната почивка отидох до столовата. Jihyo отиде някъде, а ако тръгна да я търся е напълно вероятно да се изгубя. Взех си храна и сред многото хора тук видях Taehyung, който ми махаше. Запътих се към него с усмивка. Седнах на един стол и до мен се настани Касиан.

Taehyung: Принципно махах на Ери, но няма проблем и ти да седиш тук. -каза, като гледаше Касиан тъпо.

Касиан: Пак си кисел. Може ли да попитам, сега какво те изнерви? -попита с усмивка.

Taehyung:Има още едно ново момиче. Видях я. Не съм виждал по-красиво момиче от нея... -каза и се загледа влюбено.

Аз:Щом ти е завъртяла главата така явно наистина е прелестна. Разбра ли поне как се казва?

Taehyung:Momo мисля.

Аз:КАКВО!?

За момент в столовата настана тишина, след като всички отново започнаха да си говорят Касиан ме погледна учудено.

Касиан:Жестока реакция!

Taehyung: Но ми е и много позната от някъде...

Аз:Искаш ли да знаеш от къде? Момичето от лагера,което беше станала като домат, когато те видя!

Taehyung:Така ли? Еха.

Аз:Ако знаеш в коя стая е казвай!