Моето наказание

13

Аз:Да, за мое съжаление. Преди живях в един град, близо до нашия. С Jungkook се познаваме от много малки, бяхме неразделни. След като се преместих и на двамата ни беше тъпо, че не можем да се виждаме. След време, започнах да се влюбвам в него, той обаче вече се беше променил много. Реших да му призная, но щом го направих, той сякаш полудя. Започна да ме обижда, беше поръчал на едни момчета да ме пребият, дори се беше промъкнал в моята стая и ме преби. Същата вечер, Jimin ме спаси от него. Колкото и да не искам да го повярвам, Jungkook щеше да ме изнасили. После разбрах, че всичко това е било, защото е разбрал, че в къщата в която съм аз има друго момче и е мислел, че си играя с чуствата му.

Momo:Съжалявам, че те попитах. Но защо не му простиш?

Аз:След всичко, дори не искам да го виждам! -отвърнах и в този момент Soyeon и Jimin дойдоха.

Jimin:Вече мога да говоря, като нормалните гора със Soyeon. -каза с усмивка.

Аз:Лъжеш ли? Да не си пиел кафе с уиски? -попитах, след което Jimin заспа на ръката ми.

Soyeon:Малко го цапардосах с едно дърво. -отвърна и се усмихна нервно.

Аз:Браво! И сега какво ще правя? -попитах и се изправих.

Преметнах едната ръка на Jimin на връта ми и тръгнах към бунгалото. Momo беше от другата му страна, а Soyeon беше зад нас. Щом стигнахме, влезнахме вътре и оставихме Jimin на дивана. Седнах на пода и се облегнах на стената.

Soyeon:Аз съжалявам, че ти създадох работа... Но той си го заслужи! -отвърна и почервеня от яд.

Аз:Soyeon, успокой се! -казах и се засмях.

В този момент вратата се отвори, а от там влезнаха Jungkook и Lisa. Ох супер.

Jungkook:Да не е умрял? -попита и посочи Jimin.

Аз:Да. Сега ще си запазя трупа му като трофей, че ми е първя! - отвърнах и Jimin се събуди.

Jimin:Ооох! Главата много ме боли. -каза, а аз веднага станах и взех лед.

Аз:Нормално. Soyeon те е ударила с дърво. Добре, че не е било с камък или с тухла. -отвърнах и седнах до него.

Jimin:Кога си успяла?! -попита и я погледна шокирано.

Soyeon:Докато си връзваше обувките, нали обвиних Хина.

Аз:Охх Боже... Вие не сте добре.

Отидох в кухнята, за да си направя нещо за ядене. В този момент, чух някой да влиза след мен. Обърнах се, а това беше Jungkook. Защо ме следи? Какво толкова иска от мен? Завъртях очи и се обърнах към хладилника.

Jungkook:Съжалявам, колко пъти още да ти го казвам? -попита и застана до мен.

Аз:Още колко време ще ме преследваш? Отивай си при Лиса и другите, мен ме забрави и готово. Поне така и на двамата ще ние по-лесно. -отвърнах без да го поглеждам.

Jungkook:Ери, престани! Знаеш ли какво ми е, че не мога да те прегърна?

Аз:На теб какво ти е? Извинявай много, ама да ти напомня ли, че щеше да ме изнасилиш? Или за всички обиди?

Jungkook:Знам, бях боклук. Дори аз не мога да си представя, с какъв акъл съм се опитал да го направя, но...