Моето наказание

22

Аз:Да. Израснахме заедно.

Сана:Аха... Добре.

Jungkook:Сана, не мога да разбера какъв ти е проблема, че се познавам с нея?!

Сана:Аз с това нямам проблем! Имам проблем, че ако не беше тя, можеше да дигнеш цялото училище във въздуха, само защото са те бутнали леко. От горе на това и едно "здравей" няма да ми кажеш!

Jungkook:Не очаквай да поздравявам.

Аз:Той никога и никой не поздравява.

Jungkook:Точно така! Сега да те попитам, къде е Люсиен?

Сана:От къде да знам?! Да ти приличам на негова секретарка? Сигурно е в розовата гора.

Jungkook:Ще го извикаш ли? Трябва да говоря нещо с него.

Сана:Извикай си го сам! Сега съм заета да покажа на Ери училището ни, на теб като ти е толкова мъчно за него си го потърси!

Jungkook:Виж сега... понеже аз се познавам от по-дълго време с Ери, тя ще дойде при мен докато ти повикаш Люсиен. Чакаме те в парка. -каза с усмивка, хвана ме за ръката и ме поведе на някъде.

Аз:С всички ли се държиш така?

Jungkook:Много зависи кой, как ме е издразнил преди. Но ти си оставаш моята любимка, бъди спокойна.

Аз:Къде отиваме?

Jungkook:До един парк съвсем на близо.

Аз:А къде се намира тази розова гора?

Jungkook се спря посредата на една пътека и посочи с пръст към планината пред нас. Продължихме да вървим в тишина. На всякъде имаше поляни с дървета и храсти от цветя. Около нас минаваха хора всеки различен по свой начин. Доста от тях се обръщаха, за да ме погледн. След малко спряхме пред едни пейки. Бяха някъде около 5, наредени в кръг. Седнхме на еднта и Jungkook си изкара телефона.

Аз:Чакай, не е ли забранено използването на телефони тук?

Jungkook:По принцип да, но отдавна ги мързи да ни взимат нещата и просто ни оставят.

Аз:Но... ти защо си тук!?

Jungkook:Очевидно е. -каза и в следващия момен ми даде роза, която направи от нищото.

Аз:Защо не ми каза още на лагера? Taehyung и Jihyo също ли са като нас?

Jungkook:Задаваш много въпроси. -отвърна с усмивка, а аз пламнах от срам.

Аз:Съжалявам...

Jungkook:Не ти казах, защото не знаех за теб и мислех, че отново можеш да ме намразиш. Относно онези четиримата... те също са като нас.

Аз:Ясно...

От ъгъла се зададе Сана, а до нея седеше високо момче с оранжева коса, дълга до раменете. Очите му бяха ярко зелени и беше облечен в бойни дрехи.

Jungkook:До кога да те чакам?

Сана:Стига си мрънкал! Ето ти го Люсиен!

Jungkook:Не говорех на теб.

Люсиен:И двамата престанете! Jungkook защо ме търсиш?

Jungkook:Запознай се с Ери. Момичето за което ти надух главата. -каза и ме посочи.

Люсиен:Значи ти си Ери. Наистина си голяма сладурана. Аз съм Люсиен, както вече разбра.

Аз:Аз съм Ери. -отвърнах и погледнах към обувките ми.

Люсиен:Не се срамувай. Вече съм твой приятел. И ако трябва да съм честен, наистина предпочитам твой отколкото техен! -каза и погледна към Сана и Jungkook.

Люсиен се настани до мен, а Сана го погледна кръвнишки. Настана неловка тишина. Изведнъж Taehyung се появи. Щом го видях, станах и се затичах към него за прегръдка.