Моето наказание

19

Jimin:Ти винаги държиш хората под око. Най-вече мен!

Аз:Айде много моля! Искам да се нахраня на спокойствие, като толкова искате да се карате ВЪН! -казах и посочих вратата.

Jimin:Спирам!

Седна си на стола и си натъпка устата с храна.

Soyeon:Бъди благодарен на нея, че е до теб! До сега да бях те убила. -каза и излезе от стаята, а след това и от бунгалото.

Jimin:Искам да те питам нещо, докато другите ги няма.

Аз:Питай.

Jimin:Всички хора с магия ли изглеждат като хора?

Аз:Не. Има с остри уши, с дълги ръце или пръсти, с по три очи и още много. Аз съм човек, все пак мама не притежава магия.

Jimin:Мислиш ли, че е възможно Jungkook или някой друг да притежава магии? -попита и ме погледна.

Аз:Възможно е, но не ми се вярва. -отвърнах и се облегнах на сола.

Jimin започна да задава пореден въпрос, но поставих ръка пред лицето му и той замръзна. Някой влезна в бунгалото. След малко Niki влезна в кухнята.

Niki:Ъъъъ... Какво му е на Jimin? -попита и го посочи.

Аз:Нищо... Просто играем на замръзни. -отвърнах и щракнах тихо с пръсти, след което Jimin се раздвижи.

Niki:Ясно.... -каза, след което излезе.

Аз:Беше време да млъкнеш. -казах и го погледнах.

5 минути по-късно, господина се осъзна, защо съм го накарала да млъкне. Изпуфтях и излезнах на чист въздух. Искам си вече вкъщи. Така ми омръзна тук! Трябва да се успокоя... Само още няколко дена... Още малко и се прибирам. Щом се успокоих, погледнах към телефона ми. Седяла съм тук 3 часа. Реших да влезна вътре и започна да чета някаква книга.

*няколко дена по-късно*

Утре си тръгваме за мое щастие. През отминалите дни се сближих доста с Jungkook. Бях забравила какво е чувството да е до мен. Разбрах защо съм го харесвала и чесно да си призная не съм сбъркала. Оправих си багажа с усмивка и отидох в кухнята, за да вечерям. Там бях Лиса, Niki, Tae и Jungkook. Само с госпожица Лиса не се сближихме, тя така и не иска да говори с мен колкото и да съм се опитвала. Винаги ме гледа с омраза в очите. Направих си ядене и седнах на стол до Tae.

Jungkook:Трябва да запознаем Ери с Тамлин и Люсиен. -каза и погледна Tae.

Taehyung се задави, а това инстинктивно ме накара да го потупам по гърба.

Niki:Кои са тези? -попита и ги погледна странно.

Tae:Не ти трябва да знаеш. Но защо мислиш така? -отвърна и погледна Jungkook.

Jungkook:Човек, като я погледнеш не ти ли напомня на тях двамата? Особена когато се шегува, сякаш е двойничка на Люсиен.

Tae:Оо да много ме съгласи. -каза саркастично.

Jungkook:Добре, но ще видиш, че рано или късно ще се познават. Дори ако не ги запознаем ние.

Tae:Престани да дрънкаш и яш, да не ти набутам вилицата в гърлото.

Поклатих глава и щом се наядох си легнах.

*на следващия ден*

Тръгнахме рано от лагера, но това значи, че по-скоро ще съм си у дома. Разбирасе поставих глава на рамото на Jimin и заспах.

Щом Jimin ме потупа веднага станах и се изтрелях да си взема багажа. С усмивка се отправихме към вкъщи. Щом отворих вратата...