Моето наказание

7

Щом пристигнахме, започнахме да се оглеждаме за Soyeon. Не след дълго тя искочи от някъде.

Soyeon:Няма да повярвате какво научих! -каза тя и Momo искочи зад нея.

Аз:Айде пак... Сега какво? -попитах отегчено.

Soyeon:Jungkook е мафиот! Родителите му умряли и той наследил всичко! -каза шепнейки.

Jimin:Ти луда ли си, бе жена?! Какви наркотици приемаш, че ги мислиш тези работи?!

Momo:И аз така разбрах. Дори, че имал някакви сили! -отвърна, а аз замръзнах.

Не! Не е възможно и той да има! Как? Защо? Ами ако знае за мойте? Толкова много въпроси... Главата ми ще гръмне.

Jimin:Айде бе, чули нещо и гледат него да отвинят! Това имал, мафиот бил... И АЗ ИСКАМ ДА СЪМ ЧАСТ ОТ МАФИЯТА, НО НЕ МОЖЕ! -каза, като последното го извика и всички погледнаха към нас.

Soyeon:А да умреш искаш ли? -попита през зъби.

Аз:Рейса дойде! Бързо всички вътре! -извиках и посочих рейса.

Качихме се в него, като аз и Jimin седнахме на първите седалки, понеже на мен ми става лошо по път и трябва да има някой да мен. Soyeon и Momo седнаха зад нас. Докато ровех из раницата ми в търсене на слушалки, някой ме побутна. Вдигнах глава, а това беше Jungkook. Усмихна ми се и ми намигна, след което седна най-отзад. Нещастник! Щом намерих слушалките ми си ги сложих, облегнах се на Jimin и съм заспала.

*след 2 часа*

Усетих някой да ме бута. Отворих очи и започнах да се оглеждам. Обърнах се към Jimin, а той ми се усмихна.

Jimin:Хайде Тодороки сънен! Стигнахме! -каза радостно, а аз завъртях очи с досада.

Park Jimin... Лазиш ми по нервите... Станах, взех си нещата и слезнах от автобуса. Госпожата дойде, до мен и ми подаде някакъв ключ с лист.

Г-жа:Ти и Jimin сте в бунгало 34. Понеже е голямо с вас са и Jungkook, Niki, Lisa, Taehyung и Jihyo.

Щом чух това, краката ми се подкусиха. Няма начин да съм с онези!? Ами ако си изпусна нервите и покажа силите си!? Боже ще полудея! Въздъхнах, взех си багажа и тръгнах бясна към бунгалото.

Jimin:ЧАКАЙ! -извика и ме догони.

Аз:Оставяме багажа и отиваме на нашето място, вземи екипоровката! -казах ядосано и влезнах в къщата.

С Jimin сме в една стая, което е единственото хубаво нещо тук, откакто сме пристигнали. Влезнахме в стаята, остваихме си багажа на спалнята, заключохме и излезнах ме. Всяка година идваме на този „курорт" в гората. Със Soyeon намерихме едно езеро на което няма жива душа. Скрих ме го, така че само ние да знаем къде е. Щом пристигнахме, Jimin ми подаде една топка и един картон, които не могат да се запалят. Стиснах топката и гледах листа ядосано. Щом се успокоих, видях, че по листа има следи от изгаряне.

Jimin:Спокойно! Ако има нещо което те ядосва, гледай клипове с котки. -каза понеже животните са ми слабост.

Аз:Ами ако си разтопя телефона?

Jimin:Оу... Чакай! Направи калъф от същата материя като на топката.

Аз:Къде и как да го направя? Книгата с магии остана у дома. -отвърнах и седнах на тревата.

Jimin:Тогава искам да ме...