Моето наказание

18

Аз:Шок!Ти глух ли си? Нали това ти казах!

Jimin:Защо си излизала с него?

Аз:Не може ли? Нали ми се извини няколко пъти.

Jimin:Е да, но още му нямам доверие! -отвърна и тръгна на някъде.

Аз:Хубаво да се притесняваш, ама ти вече започваш да ревнуваш. -отвърнах и станах от леглото.

Реших да се изкъпя. Съблякох дрехите си и влезнах банята. Настроих водата, след което застанах под душа. Остават няколко дена и се прибираме. Нямам търпение да прегърна мама, тя да ме разпитва как сме прекарали и да се кара на Jimin, че не си е правил снимки. Когато се снимаме ѝ пращаме снимки, а тя си ги слага на тапет, но само ако и двамата сме на снимката.

Щом се оправих излезнах от банята, подсуших се и се облякох това:

Щом си изсуших косата, отидох до кухнята поне така и не закусих. Само че си нямам и на идея какво да си направя. Повъртях се малко и реших че ще си направя това:

Направих си го набързо, седнах на масата и Jimin се появи. Супер... Ако той не дойде когато сядам да ям, няма кой друг. Винаги го прави този номер.

Jimin:Ерииии... Нали знаеш колко те обичаам... -каза и ме погледна с мили очички.

Аз:Как не те е срам, винаги когато аз си направя нещо за ядене, ти идваш и изяждаш всичко. -въздъхнах, след което клонирах храната.

Jimin:Благодаря ти, сладур. -отвърна и седна на стола пред мен.

Аз:Какво да те правя....

Изведнъж чухме шум. Обърнахме се към вратата, а там седеше Momo. С Jimin се спогледахме и се изтреляхме към нея. Запуших ѝ устата, а Jimin я накара да седне на един стол.

Аз:Искам да бъдеш много тиха, нали? -попитах, а тя кимна.

Momo:Наистина ли си една от тях?

Аз:Ами не точно, аз съм хибрид. Мама е човек, а баща ми е този с магията и т.н. -отвърнах и седнах до нея.

Jimin:Но тя не е опасна, както виждаш. Не беше ли забранено човек и такива с магии да са заедно?

Аз:Забранено е, но до колкото знам, баща ми е обичал да нарушава закона, пък и е бил лудо влюбен в мама.

Momo:Тогава защо е избягал, като е разбрал, че ще има дете?

Аз:Не знам. -отвърнах и започнах да се храня.

Momo:Така и така можеш разни неща, ще може ли да направиш нещо за мен? -попита и погледна към краката си.

Аз:Кажи какво искаш.

Momo:Помниш ли, че ти бях показала една рокля, но нали нямам толкова пари... Ще може ли...

Аз:Разбрах. -казах, като я прекъснах.

Jimin:Отивам до нашата стая. -каза с усмивка и излезе.

Momo:Какво му става?

Аз:Още щом ми я показа, като се върнахме ти я направих. -отвърнах и Jimin дойде с кутия в ръце.

Momo:Наистина ли? -попита какво взе кутията.

Аз:Защо не? Ти си ми приятелка. -казах, а тя ме прегърна.

Momo:Благодаря ти.

В този момент Taehyung влезна. Щом Momo го видя, цялата стана като домат. Благодари ми още веднъж и избяга към нейното бунгало.

Taehyung:Това беше странно. -каза, взе си вода и излезе.

След малко дойде Soyeon побесняла.

Soyeon:Тя знае!?

Аз:Да разбра по случайност, но всичко е наред.

Soyeon:Щом казваш, но ще я държа под око.

Jimin:Ти...