Jihyo:Ха! Този е пълен идиот! Явно не ме е споменавал. С него сме близки приятели. Никак не ми харесва, че го е криел от теб! -каза, а аз я гледах като попарена.
Аз:Чакай, ти ли беше момичето което живееше до нашата къща? -попитах, а тя кимна с усмивка.
Когато се запознах с Jimin и мама го "осинови" , той често ходеше в къщата до нас. Но след като хората от там се преместиха, той беше много тъжен. Радвам се, че са запазили приятелството си.
Jungkook:Добре, а какво ти има? Да не си се разболяла? -попита, а аз се учудвам как така се загрижи за мен.
Аз:Когато се ядосам ми теква кръв от носа и понякога има странични ефекти. По-рядко се появяват, но не съм казала на Jimin за тях. -отвърнах и в този момент той излезе от нашата стая.
Jihyo:Ще те убия! Как можа да я оставиш!? -каза ядосано, а той не мърдаше.
Jimin:Защо? Какво е станало? -попита объркано и дойде до мен.
Jihyo:Повръщаше и припадна!
Jimin:Моля!? -каза и ме хвана за лицето.
Jihyo:И защо не си ѝ казал, че сме приятели? -попита готова да му забие юмрук в лицето.
Jimin:Не исках да я притеснявам, достатъчно ѝ са нейните проблеми! -отвърна раздразнено.
Аз:Стига сте се карали. -казах и се изправих в седнало положение.
Jimin се хвана за главата и изпуфтя недоволно. Знае, че мразя когато се кара с някого. Погледна ме, след което ме вдигна булчински и ме занесе в нашата стая.
Jimin:Защо отиде там? -попита и седна до мен.
Аз:Ти легна да спиш, аз защо да ти преча?
Jimin:Нямаше да лягам, при положение, че на теб не ти е добре. -каза и ми разроши косата.
Завих се с одялото до мен, понеже вече е студено, завъртях се на една ми страна и затворих очи. След малко съм заспала.
*на сутринта*
Събудиха се доста рано. Станах оправих се, след което започнах да се чудя какво да правя. Реших да направя закуска. Отидох в кухнята и извадих нещата които ще ми трябвата. Щом бях готова в кухнята влезнаха Niki, Taehyung и Jungkook.
Taehyung:Закуска ли си приготвяш? -попита с усмивка и застана до мен.
От Taehyung нищо лошо не съм видяла. Той е толкова добър и мил, че се чудя как изобщо се размотава с Jungkook.
Аз:Да. Искаш ли и на теб да направя? -попитах, а той ме погледна изненадано.
Taehyung:Ако ти се занимава... -каза, а аз му се засмях.
Jungkook:И аз искам! -отвърна тросното.
Niki:Аз също!
Lisa:Момчета, елате за малко в хола! -извика от другата стая, а те недоволно тръгнаха на там.
Бях направила палачинки в две чинии. Дали да не използвам мислите си, за да ги направя повече? Дано никой да не дойде. Сложих ръката си над закуската и затворих очи. Щом бях готова, отворих очите си и свалих ръката си. В този момент момчетата дойдоха. Седнаха на масата и започнаха да си говорят. Сложих им харанат която "клонирах" за тяхната групичка, а моята и на Jimin занесох в нашата стая. Оставих я на едното нощно шкафче и седнах до Jimin.
YOU ARE READING
Моето наказание
Fantasy-И сега какво? Ще се преследваме вечно и единия от нас ще е наказание за другия? -Може да се каже... *** -НИМА ЩЕ ЗАГЪРБИШ ВСИЧКО?! *** -Заслужавам си наказанието... -------------------------------- НЕ СЪДЕТЕ ПО КОРИЦАТА!!!