Моето наказание

14

Jungkook:Знам, бях боклук. Дори аз не мога да си представя, с какъв акъл съм се опитал да го направя, но наистина съжалявам, за стореното.

Аз:Едно съжалявам няма да поправи миналото! -отвърнах и влезнах в моята стая.

Легнах на леглото и си зарових главата във възглавницата. Изведнъж усетих странна миризма. Вдигнах се леко от леглото, но очите ми се замъглиха. Видях вируса на някакъв човек до мен, след което заспах.

*След 2 часа*

Събудих се, но не можех да помръдна. Бях завързана за стол в изоставена стая. Това ако не е Jungkook... Оххх как може да е толкова тъп!? Чух стъпки зад мен. В следващия момент "прекрасния" Куки застана пред мен. Погледнах го с фалшива усмивка и се за смях.

Jungkook:Благодаря ти Tae. Наистина беше добра идея.

Обърнах се настрани и видях Taehyung който се усмихна и излезе от стаята.

Jungkook:Сега сме само ние двамата и докато не изясним проблема, няма да мръднеш от тук!

Аз:Ха! Айде да не си заповядваме!

Jungkook:Само ако си държим злобата за други места. - отвърна и клекна пред мен.

Аз:Ако това ще те разкара по-бързо... - измрънках, но той явно ме чу.

Jungkook:Добре, сладур... Да видим какво съм пропуснал когато ме нямаше.

Аз:"Сладур", ще викаш на някоя друга!

Jungkook:А! Нали се разбрахме за злобата!

Въздъхнах и просто се молех да се махна от тук.

Jungkook:Съжалявам. Наистина, тогава когато се случиха тези неща, всъщност... Не ги помня. Бях излезнал на бар, докато съжалявах, че съм те отблъснал се бях загледал. Не усетих кога, но от някъде дойде момче, което започна да говори за отмъщение. Колко било хубаво и как си щял да се почустваш по-добре. След това ми сложи наркотици в питието и от там нататък нищо не помня.

Аз:Знам че беше надрусан! То ти личеше! Като те погледнах в очите... Това не бяха очите в който потъвах.

Jungkook:Наистина искам пак да е както беше преди.

Нищо не казах. Гледаше тъжно, май наистина съжалява.

Jungkook:Ще направя каквото поискаш, само... да се върнеш при мен.

Аз:Добре. -отвърнах с наведена глава.

Jungkook:Наистина? -попита с усмивка.

Кимнах, а той ме прегърна. Отвърза ме от стола и излезнахме от стаята.

Аз:Само не разбрах, защо ме завърза за стола?

Jungkook:Защото си диване и ще избягаш.

Засмях се и погледнах надолу. Излезнахме от въпросната сграда в която бяхме и се запътихме към лагера. Щом стигнахме седнахме на една пейка пред бунгалото ни.

Jungkook:Много ми липсваше дребосък. -каза и ме прегърна.

Отвърнах на прегръдката му и след малко се отделихме. Изведнъж Jimin се появи от някъде.

Jimin:Ти какво правиш с нея?! -отвърна готов да му скочи на бой.

----------------------------------------------------
Съжалявам че не съм качвала от толкова време. 🥺🥺🥺 Напоследък нямам много време, но вече ще качвам по-често. 💜💜💜