Моето наказание

28

Taehyung:Не знам. Просто чух една госпожа да говори на някого, надникнах и я видях.

Касиан:Тоест. Видял си я в учителската. -каза и се облегна назад в стола.

Аз:Друга информация? В коя стая на общежитието ще е? Нещо? Касиан ти знаеш ли нещо?

Касиан:Ооо не. Клюкарката е Taehyung. Просто той забравя някои думи и аз му помагам да си спомни как да ги изговори.

Аз:Добре. Ще питам Jihyo после.

В този момент усетих някой да ме хваща за раменете. Обърнах се рязко, но нямаше никого. Странно.

Касиан:Онзи ден намерих някаква странна врата точно под стълбите на училищния салон. Опитах да я отворя но беше заключена.

Taehyung:Опита ли да погледнеш отдолу или през ключалката?

Касиан: Ключалката е от гадните и врата е желязна, тоест плътно в земята и тавана.

Аз:Трябва ти някой, който може да получава това което си пожелае. И не, аз я нямам тази сила. Изгубих я когато бях на 8.

Taehyung:Можем да губим сили? -попита и до него седна Азрел и Люсиен.

Люсиен:Как става? И каква е причината?

Аз:Не помня кой знае колко. Мисля че бях болна с изключително висока температура. Подържах я няколко ден след това оздравях от нищото. И след една седмица разбрах, че съм я изгубила.

Азрел: Ето защо ви се карах да не се разболеете. Поне тя си е научила урока. Но се учудвам, че никой не знае за губенето на сили.

Taehyung:Не всички сме като теб, олигофрени които четат разкъсани книги.

Азрел: Мре ли ти се?

Taehyung:По принцип не.

Люсиен: Дефакто да.

Taehyung:Ти не се обаждай!

Нахраних се докато ги слушах как се заяждат, след което тръгнах към общежитията. Къде ли е Jungkook? Не се появи на обяда и веднага след като ни свършиха часовете хукна на някъде. Качих се в моята стая и забелязах котето да спи на възглавниците. Преоблякох се в удобни дрехи, написах си домашните и Сана връхлетя в стаята ми заедно с Jihyo.

Аз:Какво?

Jihyo:Разбра ли?!

Сана:Jungkook е излезнал с баща си някъде, но са катастрофирали по пътя. Той е добре, но баща му е в болница.

Аз:А ще се оправи ли? -попитах без никакво състрадание.

Jihyo:Да. Защо си толкова спокойна?

Аз:А какво очакваш? Човека ще се оправи, Jungkook е добре, но не значи, че ще разберете кой е баща му. Може да говори за него, но няма да ни запознае. От друга страна усещам когато някой близък на мой познат ще умре.

Сана:Видя ли, казах ти, че няма да покаже реакция.

Jihyo:Както и да е. Виждам, че си имаш компания. Как се казва това сладурче?

Аз:Все още не съм му измислила име и ако не измисля в следващите няколко дена, ще го нарека коте.

Сана:Лесно, просто. Какво повече да искаш?

Jihyo:Много сте зле и двете!

Аз:Познавате ли някой, който като си пожелае нещо и го получава? Смисъл има такава сила.

???:Аз имам.