Моето наказание

26

Беше момче с черна коса и кафеви очи.

Jungkook:Това е Азриел.

Азриел:Извинете, че закъснях. Как се казваш красавице? -попита и ме погледна.

Аз:Ери. -отвърнах тихо.

Азриел: Ти си новото момиче... Или по-точно нашето "спасение" от Jungkook. -каза и всички се обърнахме към Jungkook.

Jungkook:Какво?

Азриел: Нищо. Но последните месеци ни наду главите за нея. Сега сигурно не оставяш момичето за секунда сама.

Jihyo:Да, човек дори не може да седне до нея от него.

Люсиен: Аз на вечеря ли идвам или на сбирка по оплакване? -каза зад Jihyo и Азриел.

Jungkook:А! Един на моя страна!

Люсиен:Не съм на твоя страна, просто искам да се нахраня на спокойствие.

Започнаха да се карат, а аз бях забила погледа си в телефона. Да тук е позволено. Но са с отделна мрежа и едниствения човек с когото мога да разговарям е майка ми. Благодарение на нея си говоря с Jimin и Soyeon. Сега обаче просто си разглеждах инстаграма.

Jungkook:Ей, какво гледаш? -попита и ми взе телефона.

Аз:Нищо. -отвърнах и си грабнаха телефона, след което си го прибрах.

След като се нахраних, станах от масата и се запътих към близка поляна на която имаше езеро. Седнах под едно дърво и се загледах във водата. Честно казано... Не искам да съм тук. Искам да се прибера у дома, в моята стая, при мама и Jimin. За жалост ще си остане само искане. Докато стоях, усети нещо меко да се гали в мен. Погледнах ръката ми, а до нея седеше коте. Усмихнах му се лениво и го погалих по клвичката. Беше оранжево коте с бяла муцунка и бели лапички. Имаше тук там черни ивици по гърба.

Tae:Няма си стопанин и се крие в дървото, когато някой дойде. Ти си първия човек който го гали. -каза и седна до мен.

Опита се да погали котето, но то му изръмжа и се скри под другия ми крак.

Аз:Дали може да си го взема в стаята?

Tae:Да. Аз си отглеждам папагал в моята стая.

Погледнах го учудено и се усмихнах. Изправих се и гушнах котето. Тръгнах към общежитията, а Taehyung тръгна след мен.

Taehyung:И как ще го кръстиш?

Аз:Не знам. Но скоро ще му измисля име.

Taehyung:Задължително да ми кажеш какво ще е и ще идвам често, макар че ме ръмжи. Естествено да се надяваме никой да не ме види.

Аз:Ще те видим колко добра нинджа си. -отвърнах и се засмях.

Jungkook:Ери! Ела при нас! -извика от беседката.

???:Йо Taehyung! -извика някой зад нас.

Tae:Уф... По-спокойно беше като те нямаше.

Jihyo:Касиан! Къде се губиш?!

Явно момчето зад нас се казва Касиан. Обърнах се към него, а той...