Моето наказание

6

До мечката имаше писмо. Отворих го, а вътре пишеш "Не може да ме забравиш толкова бързо". Това е само един човек... Jungkook!

Jimin:Защо е мечока? -попита, докато го гледаше.

Аз:Явно, за да ме съблазни и после да ме изчука. -казах и оставих писмото на бюрото ми.

Jimin:Няма ли да го изхвърлиш? -попита учудено.

Аз:Ще ми потрябва. -отвърнах с подла усмивка.

Jimin:Ние хубаво ще гледаме, но багажа няма да се оправи сам. -каза с въздишка.

Изпувтях не доволно и взех сака си. Jimin отиде в неговата стая, понеже аз го изгоних. Щом приключих, реших да се обадя на Soyeon.

Разговора:

Аз:Soyeon, оправи ли си багажа? -попитах с усмивка.

Soyeon:След 5 минути почвам! -извика, което ме накара да се усетя, че ме е пуснала на високоговорител.

Аз:Щом приключиш с твоя, ела да оправиш и на Jimin! -отвърнах и се засмях.

Soyeon:Да се оправя сам! -каза ядосано.

Аз:Добре, добре, ще те оставям да си на спокойствие. -отвърнах, след което се сбогувахме.

Край на разговора

Станах от пода и се запътих към стаята на Jimin. Почука на вратата, но не получих отговор. Влезнах вътре, а господина си избираше боксерките със слушалки на ушите. Обърна се бавно и щом ме видя се стресна и скри бельото зад себе си. Свали слушалките и ме погледна уплашено.

Jimin:Знам, че се телерпортираш, но може да го правиш не толкова зловещо! -каза и затвори на бързо сака си.

Аз:Първо! Почуках и влезнах като нормалните хора. Второ! Твоя си е вината, понеже си сложил слушалки усилени на макс. И трето! Готов ли ти е багажа? -попитах, а той ме гледаше като попарен.

Jimin:Да готов ми е багажа... Само трябва да си взема още нещо... -каза не сигурно и бръкна в един шкаф.

Аз:Защо са ти презервативи? -попитах, а той ме погледна уплашено.

Jimin:Четеш мисли и предсказваш! -каза, а аз му се за смях.

Аз:Иска ми се. Сега ми отговори на въпроса! -отвърнах, а той въздъхна.

Jimin:Искам да изчукам някоя на този лагер! От отдавна не съм си задоволявал нуждите, но тези седмици ще го направя. Дори ако трябва да е с Jennie! -каза набързо, а аз паднах на пода от смях.

Аз:Защо не се пробваш със Soyeon? -попитах през смях.

Jimin:Аааааааа не, не, не! Тя както е на моменти, НЕ! -отвърна и седна на леглото си.

Аз:Ами ако се паднем в една стая? Представяш ли си и новите да са при нас?! -попитах и се облегнах на стената зад мен.

Jimin:Едва ли... Но ако сме двамата, ще отида някъде другаде. -каза и се усмихна.

Аз:Колко мило, няма да ме изгониш от стаята! Е аз ще си лягам. -казах и станах от пода.

Jimin:Аз отново ще спя при теб! -отвърна и се изтреля в моята стая.

Загасих лампата в коридора и влезнах в стаята ми. Легнах на леглото и се обърнах към прозореца.

Jimin:Ако онзи ти каже нещо или ти направи, искам да ми кажеш! -каза със сериозен тон.

Аз:Бъди спокоен! -отвърнах с усмивка.

След малко сме заспали.

*на сутринта*

Събудихме се от алармата и се оправихме. Слезнахме долу в кухнята, но мама я нямаше. Сигурно е на работа. Закусих ме, след което си взехме багажа и тръгнахме към училище.

___________________________________

Честита нова година 💜