Моето наказание

31

Jungkook: Не е вход. Там е изхода. -каза зад мен.

Азрел:Значи е истина? Нали всичко беше само легенда.

Jungkook:Истина е. Баща ми се е бил във войната. -каза и седна на стола до мен.

Аз:Моля?! Войната е била преди 300 години! На колко години е баща ти?!

Jungkook:На 402. Спокойно, аз съм си на 17.

Аз:Значи баща ти е елф... А можеш ли да кажеш нещо относно войната, или какво се крие зад тези врати? -попитах и ​​се наклоних към него.

Jungkook: Не знам. Баща ми е разказвал, но когато го попитам за причина или какво има там, той нищо не казва.

Аз:Но не значи ли, че и ти трябва да си елф?

Jungkook: Не, аз съм хибрид. Като теб. -отвърна и ме погледна.

Гледахме се замислено. Отново усетих някой да ме стиска за раменете.

Jungkook: Усещаш го нали? Как нещо седи зад теб и те докосва. Наранява ли те?

Аз:За сега не.

Азрел:Какво е? Защо го усеща само тя? -попита и се обръна към Jungkook.

Jungkook:Не знам... Но ще разбера на всяка цена!

***
Легнах на леглото и веднага заспах, дори не си направих труда да се преоблека.

На сутринта, станах оправих се, нахраних котето и продължих към училище. Днес е необичайно тихо. Влезнах в класната стая и си седнах на мястото. След малко се появиха останалите. Jungkook седна до мен с голяма усмивка и ме прегърна.

Jungkook:Как си?

Аз:Може да се каже добре. Още ми се спи. -казах и потърките очи.

Учителят влиза и часът започва. В голямото междучасие се запътих към столовата. Докато вървях си ровех в чантата, за да си намеря телефона. Изпуснах един химикал, а той се търкулна под една черна врата. До сега не я бях виждала. Обзе ме странно чуство. Сякаш нещо ме караше да се завъртя и да избягам. Наведох се и погледнах през процепа между вратата и пода. Беше пълен мрак. Няма начин да си взема химикала. Изведнъж пред погледа ми се отвориха кърваво червени очи. Скочих на крака и тръганх колкото се може по-бързо към столовата. Трябваше още в началото да слушам сетивата си. Взех си обяд и седнах на една празна маса. Какво ли беше това? До сега не съм чела или чувала за създания с такива очи. Освен... Не! Няма начин! В книгите, които четях вчера пишеше, че краля е бил с червени очи. За това се е смятал и за кръвожаден. Докато мисля по тези въпроси се наяждам и тръгвам обратно към общежитието. Когато влизам, заварвам Jungkook на леглото ми.

Аз:Какво правиш тук? -питам и затварям вратата.

Jungkook: Исках да те видя. Днес беше доста разсеяна и реших да намина.

Усмихнах се, оставих си нещата и седнах до него. Седяхме в тишина и просто гледахме стената. Приятно е да има някой до мен така, като се има предвид, че повече може и да не видя Джимин.

Jungkook: Днес да си виждала нещо странно? -пита и ме поглежда.

Аз:...