Моето наказание

9

Изведнъж ми стана студено.

Аз:Jimin, дай ми някакво одеало. -казах и се свих.

Той ме погледна притеснено и си сложи ръката на челото ми. Махна си я и отиде някъде. Аз за какво те помолих, ти къде тръгна?! След малко се върна и ме покри с одеало. Затворих очи, но цялата започнах да треперя.

Jimin:Какво ти има? Защо изведнъж вдигна температура? -каза притеснено.

Отворих очи, а той ми подаде термометър. Сложих си го, след което някой влезе в стаята. Това беше Jihyo.

Jihyo:Какво ѝ има? -попита и се доближи до мен.

Jimin:Първо ѝ текна кръв от носа, а сега изведнъж вдигна температура. -каза и взе термометъра.

Jihyo:Висока е. Има ли някакви лекарства тук или да я закараме при медицинската сестра? -попита, а аз отново затворих очи.

Jimin:Тя няма да стъпи там. Но мисля, че има лекарства в нейната раница. -отвърна и взе раницата ми.

Започна да рови, но нищо не намери. От бързане забравих да ги сложа.

Jimin:Няма. -каза и изпуфтя недоволно.

Jihyo:Аз имам. -отвърна и изтича до нейната стая.

След малко се върна, а Jimin ми помогна да стана. Изпих хапчето и се облегнах на възглавниците.

Jihyo:Само че може да ти прилошее, след което да повръщаш и да припаднеш. -каза, а аз вдигнах палец на горе.

Jimin:Благодаря ти много. Ако ѝ стане нещо ще съм до нея. -каза с лека усмивка.

Jihyo:За нищо. И Ери, още един път се извинявам за преди малко.

Аз:Спокойно. -отвърнах с лека усмивка, след което тя излезе.

Jimin:Какво ще те правя? -попита и седна до мен.

Аз:Ще се грижиш за мен! Как какво? -отвърнах и легнах.

Jimin:Не! Ще те оставя да спиш пред вратата. -каза и се засмя.

След малко Jimin си взе лаптопа и пусна някакъв филм. Към края на филма ми стана топло. Jimin ми подаде термометъра отново, след което сгъна одеалото. Щом се мина време видях, че вече нямам температура. На вън вече се стъмваше, което значи, че Jimin след малко си ляга. Когато не сме у дома той си ляга ранно. На мен не ми се спеше, за това отидох в хола. Седнах на дивана и започнах да си ровя в телефона. От кухнята се чуваха викове, което ми подсказваше, че аз скоро няма да отида там. Изведнъж ми се зави свят. Страничните ефекти от хапчето... Ужас! Хванах се за главата като си подпрях ръцете на краката. След малко започна да ми се гади. Изтичах по най-бързия начин в кухнята и се надвесих над мивката.

Niki:Гледай ти, кой се до влачи... -каза и се засмя.

В този момент повърнах. Последваха още няколко пъти. Щом се почувствах по-добре, пуснах водата за малко и тръгнах към хола, но всичко ми стана черно, след това усетих студения под.

*1 час по-късно*

Усетих нещо мокро и студено на челото ми. Отворих очи, а пред мен бяха всички освен Jimin. Тръгнах да ставам, но Jihyo ме спря.

Jihyo:Стой тук и не мърдай. Къде е Jimin? Нали каза, че ще бъде до теб? Ще го убия! -каза ядосано и махна кърпата от челото ми.

Аз:Jihyo, ти познаваш ли се с Jimin? -попитах объркано.