3

475 24 3
                                    

Той въздъхна и излезе от стаята. След малко се върна преоблечен с пижамата си.

Jimin:Прави място! -каза с усмивка и легна до мен.

Аз:И тази вечер ли няма да спиш в твоята стая? -попитах натъжено.

Jimin:Искам компания! -отвърна и се завъртя с гръб към мен.

Аз:Да се надяваме, че от новите ученици няма да се появи онзи. -казах гледайки тавана.

Jimin:Айде пак този... -отвърна отегчено.

Аз:Знам, че всичко е минало, но си оставя спомен. -казах и погледнах към него.

Jimin:Нормалн той ти беше първата любов, но така и не можа да му признаеш... Особено щом го видя с Jennie. -отвърна, а аз се засмях.

Аз:Същата с която излизаш! -казах и се изправих леко.

Jimin:Сега ми напомни. Хайде Тодороки, заспивай. Стига си тормози главата. -отвърна, а аз се завъртях към прозореца.

След малко съм заспала.

*на сутринта*

Събудих се от алармата на телефона. Опитах се да стана, но нещо ми тежеше на корема. Погледнах надолу, а това беше на Jimin ръката. Беше легнал по корем. Взех си телефона и изключих досадната аларма. Станах и влезнах в банята. Оправих се и си облякох униформата. Излезнах от помещението и застанах до леглото ми.

Аз:JIMIN, СТАВАЙ! -извиках, а в отговор получих намръщена визиономия.

Той въздъхна и се изправи. Тръгна към неговата стая, а аз си взех раницата и слезнах в кухнята. След малко дойде и Jimin. Излезнахме от къщата и се насочихме към училище.

Аз:Как спа? -попитах с лека усмивка.

Jimin:Как може да се усмихваш рано сутрин?! -попита учудено.

Аз:Усмихвам се защото обичам да те дразня, не за друго. -отвърнах и той се усмихна.

Jimin:Добре Тодороки, печелиш. -каза и ми разроши косата.

След малко стигнахме и влезнахме в класната ни стая. С Jimin седим на един чин най-отзад. Седнахме си на местата и се спогледахме.

Аз:Soyeon още не е дошла?! -казах изненадано, понеже нейното място е пред нас.

Jimin:Няма как да не дойде... Все пак днес ще видим новодошлите. -отвърна и в този момент тя се появи.

Soyeon:А Jimin, Ери... Тук ли сте? -попита задъхано и седна на стола си.

Аз:Защо си бягала? -попитах объркано.

Моето наказание Where stories live. Discover now