Моето наказание

15

Аз:Спокойно Jimin. Всичко е наред, оправихме си отношенията. -отвърнах и го накарах да седне.

Jimin:Така ли?

Jungkook:Да, обещавам, че няма да се държа като кретен. -отвърна с усмивка.

Jimin:Добре, но ще те държа под око!

Засмях се и се сетих, че не съм виждала Soyeon.

Аз:Къде е Soyeon?

Jimin:Госпожица "Прекрасна" отиде да търси Momo. Ще ли да си правят педикюр. -каза и си погледна ноктите.

Аз:Ясно. Този път за какво се скарахте?

Jimin:Не е моя вината, че имаше брашно в сешоара ѝ. Беше по вина на Woozy. Тя взе, че ме замери с четката ѝ за коса. Аз да не съм боксова круша?!

Аз:Леле майко... Човек да не ви остави сами.

Jungkook:През цялото това време, с това ли си се занимавала? -попита и посочи Jimin.

Кимнах с въздишка, а Jimin го погледна на криво.

Jimin:Проблем ли има с това?

Jungkook:Не, просто ми е интересно, как търпи тези глупости. -отвърна с усмивка.

Jimin:Моля?! Ей заек, не ме предизвиквай да те ступам!

За смях се, а те двамата започнаха да се закачат. Деня мина странно. Нямаше го онова каране между мен и Jungkook, което беше чак плашещо, но пък ми харесваше. Вечерата, Jimin реши, че иска да играе настолни игри с Tae. Реших да си лягам. Изкъпах се, сложих си пижамата и се мушнах под завивките. Повъртях се малко и някой почука на прозореца. Станах с нежелание и го отворих.

Аз:Мога ли да ви помогна? -попитах малко изплашено.

???:Ела с мен. -каза тъмната фигура и подаде ръката си.

Аз:Кой си ти?

???:Ей, бонбон. -отвърна щастливо.

Това е Jungkook. Преди ме наричаше така. Усмихнах се и излязох през прозореца.

Jungkook:Искам да ти покажа нещо.

Аз:Чакай! Ще ходим ли някъде? Трябва да се преоблека. -казах и тръгнах да се връщам, но той ме хвана за ръката и ме обърна към него.

Jungkook:Супер си така. -отвърна и ме дръпна към гората.

Вървяхме известно време, а мен ме хващаше шубето.

Аз:Надявам се, не си намислил да ме изнасилиш...

Jungkook:Стига. Няма те нараня. Бъди спокойна и ми имай доверие.

Аз:Jungkook, къде отиваме? -попитах и се приближих по-близо до него.

Jungkook:Като стигнем ще видиш.

Щом чух това, в гърлото ми заседна буца. Изведнъж чух шум от храст до мен. Скочи стреснато и прегърнах Jungkook. Щом се усетих какво съм направила се отдръпнах.

Jungkook:Страх ли те е? -попита с лека усмивка.

Кимнах в съгласие, а той се засмя. Взе ме на ръце и продължи на пред.

Аз:Пусни ме долу. Ще ти умалеят ръцете така.

Jungkook:Тихо бонбон. Пък и си много лека. Храниш ли се добре?

Аз:Ам... Аз... Наскоро бях пред анорексия, но лекарите ме спасиха на време. -отвърнах, а той ряско спря.

Jungkook:Значи от тук на татък, аз ще те храня, за да съм сигурен, че си нахаранена.

Аз:Не е нужно.

Jungkook:Напротив. Също така, стигнахме мястото. -каза и ме пусна.

Помоли ме да си затворя очите. Хвана ме за ръката и ме задърпа на някъде. След малко спряхме. Той се отдръпна от мен, а аз се чудех дали да се страхувам или да се вълнувам. Щом ме накара да си отворя очите...