Моето наказание

16

Щом ме накара да си отворя очите, видях прекрасна гледка. Беше направил пикник до езерото. Изглеждаше така:

Jungkook: Знам, че не сме двойка или нещо от сорта, но ще да ти покажа колко много искам да се върнеш в живота ми. -каза и ме прегърна в гръб.

Усмихна се и се завъртях с лице към него. Прегърнах го силно и затворих очи. Поседяхме известно време прегърнати, но той се отдръпна и ме дръпна към одеалото.

Седнах, а той взе една кошница и започна да изважда сандвичи. Погледна ме и започна да ме храни.

Аз: Имам ръце, мога и сама. -казах с пълна уста.

Jungkook: Не! Аз ще те храня, за да съм сигурен, че си нахранена. -отвърна с усмивка.

Грабнах сандвича от ръцете му и започнах сама да се храня. Говорехме си за нещата които сме правили докато бяхме разделени. Разбрах, че е участвал в концерт в който е пеел. Тренирал е таекуон-до и сега тренира танци с Tae. Докато му разказвах за Soyeon, чух, че някой идва към нас. Погледнахме към пътеката за лагера, а там седеше Лиса. Затича се към Jungkook, след което го прегърна и... го целуна...? Нима те са заедно?! Тогавя защо ме доведе тук?

Jungkook:Какво правиш? -попита изплашено.

Лиса:Търсехте на всякъде мило. Не мога за заспя без теб. -отвърна и седна върху него.

Аз: Ъъ, вече трябва да се връщам, Jimin сигурно ще ме убие, ако не съм в стаята. Мерси за извинението. -казах и се изтрелях към лагера.

Щом стигнах бунгалото, влезнах през прозореца и легнах на леглото. В този момент Jimin влезна в стаята. Дойде до мен и ме прегърна.

Jimin:Знам, че не спиш. Къде беше? -попита, а аз се усмихнах.

Разказах му какво се случи, а той ме изгледа злобно и ме прегърна.

Jimin:Да те убия ли, или просто да те ударя? -попита с въздишка.

Аз:Нито едното няма да направиш, защото ще ти липсвам. -отвърнах с усмивка.

Jimin:Тъжното е, че знаеш отговорите.

Загаси лампата в банята и легна до мен. Обърнах се на една страна и затворих очи. След малко съм заспала.

*на сутринта*

Събудих се от викове идващи от хола. Станах и отидох в банята. Щом се оправих облякох това:

Отидох в хола, а там бяха Jimin и Tae, които гледаха уплашено в една точка.

Аз:Какво стана? Какви бяха онези викове? -попитах, а те ми посочиха кухнята.

Доближих се до вратата, но те не ми позволиха да отворя вратата.

Jungkook:Как може да си толкова тъпа?! ОТ КЪДЕ НА КЪДЕ ЩЕ МЕ ЦЕЛУВАШ?! Не ти ли стана ясно, че онази целувка на партито не значеше нищо? Първо, че бях пиян, второ, това беше предизвикателство! -каза ядосано.

Лиса:И двамата знаем, че сме един за друг, но ти не искаш да си признаеш!

Jungkook:О не повярвай ми, изобщо не те искам до мен и няма да позволя, да провалиш извиненията ми към Ери!

Лиса:Нима наистина искаш да я върнеш до теб? Тя не те заслужава! -отвърна почти извиквайки.

Jungkook:Аз не я заслужавам, защото я нараних и я предадох, но ми прости. Сега ще си върна приятелката от детството и няма да позволя някой да ми попречи! -отвърна и явно идваше към нас.