Моето наказание

8

Jimin:Тогава искам да ме черпиш бира! -каза и ми подаде калъф за телефон.

Бях го научила, как да прави магии от книгата ми.

Аз:Златен си! -отвърнах и го прегърнах.

Станахме и се върнахме пред бунгалото. Започнах да се оглеждам за Soyeon и Momo, но изведнъж ми текна кръв от носа.

Jimin:Боже! -извика стреснато и ми подаде кърпичка.

Аз:Явно съм прекалила с яроста. -отвърнах с усмивка.

Jimin:Не трябва така! Добре, че се грижа за теб, иначе не знам. -каза и ме накара да седна на тревата.

Аз:Тук съм съгласна. -отвърнах с усмивка и в този момент Momo се появи.

Momo:Soyeon заспа и реших да дойда. -каза с лека усмивка.

Аз:Разбира се, че ще дойдеш! Ти с нея ли си в бунгало? -попитах и легнах на поляната.

Momo:Да. Само ние двете сме. -отвърна и седна до мен.

Аз:Късметлиика.

Niki:Абсолютно! -обади се до нас, а аз завъртях очи в досада.

Jimin:Ти да видиш! -каза учудено.

Аз:Какво пак?

Jimin:От къде се взе този вятър? -попита с усмивка.

Niki:Уау. Някой се е научил да пренебрегва хората. -отвърна и започна да пляска с ръце.

Jihyo:Стига си се заяждал!

Jungkook:Не си ли чувала за легло? -попита и се засмя.

Jimin:Ставай Тодороки! Отиваме при медицинската сестра! -каза и се изправи.

Аз:Какво? Нееее!

Jimin:Няма не! Ставай!

Аз:Кръвта ще спре, знаеш колко дълго е при мен! Няма да стъпя там! -казах и се изправих.

Momo:От носа ли кървиш? -попита и ме погледна притеснено.

Аз:Да, но нищо ми няма.

Jungkook:Ха. Явно наистина се правите на интересни. Ери, защо не слушаш гаджето си? -попита и глекна до мен.

Аз:Първо, той не ми е гадже. Второ, не разбрахте ли, че не сте ни готини, прекрасни или още не знам как да кажа? И трето, това, че не искаме излишни скандали не значи, че се правим на интересни! -отвърнах ядосано и станах.

Jimin:Добре, трябваше ли да я ядосвате? Не стига, че от това ѝ текна кръв от носа и не спира, ами вие само влошихте нещата. -отвърна раздранено.

Jihyo:Съжалявам. Извинете, че ви създадохме проблеми. -каза докато се покланяше и започна да дърпа Jungkook и Niki настрани.

Поне някой от тях изглежда свестен. Влезнах в нашата стая и легнах на леглото. След по-малко от минута Jimin и Momo дойдоха.

Momo:Не им обръщай внимание. Виждат, че се дразниш и за това го правят. -каза и седна до мен.

Аз:Искам да го убият този Jungkook... -казах шепнеики.

Jimin:Стига. Достатъчно се ядоса днес. Сега се успокой, за да може кръвта да спре. -отвърна и ми даде нова кърпичка.

Momo:Завиждам ти. -каза и легна.

Аз:Защо?

Momo:Като гледам как Jimin се грижи за теб... И на мен ми се иска да имам такъв приятел.

Аз:Вече имаш. -казах и се усмихнах.

Momo:Jimin, защо със Soyeon постоянно се карате? -попита, а аз се засмях.

Аз:От любов е. -казах и Jimin завъртя очи.

Jimin:Не е вярно, просто сме свикнали да се дразним. А ти Ери, имаш късмет, че в момента не мога да те подгоня! -отвърна и ми разроши косата.

Momo:Аз ще тръгвам, по-късно пак ще дойда. -каза и излезе.

Изведнъж...