Моето наказание

1

Аз:Какво искаш? Не стига, че за малко щеше да ме разкриеш, ами сега и ме преследваш! -извиках вече готова да скоча на бой.

Jimin:Кротко, дребосък. Знаеш, че не беше нарочно. -отвърна с усмивка.

Аз:На теб ти е лесно! Голяма съм глупачка... Как можах да ти кажа за това?! -отвърнах и се обърнах, за да си ходя.

Jimin:Чакай малко... ако си мислиш, че толкова лесно ще те пусна, не си познала! -каза, като ме хвана за ръката.

Аз:Ооо не! Разговора приключи тук и сега! -отвърнах, след което изчезнах от погледа му.

Да се представя, аз съм Ери. На 16 съм и живея в Корея. Висока съм 1.58, с червено бяла коса и кафеви очи. Най-добрите ми приятели са Soyeon и Jimin. Имам тайна която никой не трябва да разбира. За нея знаят само мама и те двамата. Ако се питате къде е баща ми, напуснал е мама щом е разбрал, че е бременна с мен. Та относно тайната ми, имам супер сили. Мога да се телерпортирам, да запалвам предмети с поглед, правя магии и замразявам. За рзговора с Jimin, на косъм му беше да ме разкрие пред класа ми. Добре, че ни беше последен час и тъкмо звънеца би. Ако някой разбере за силите ми ще ме изпратят в спецялен град в който е забранено използването на технологии и разговори с нормалните хора. Затова трябва да внимавам. В случай ако ме хваната и не спирам да се боря, ще ме инжектират и вкарат в капсула която бавно източва силите ти, докато не станеш като увехнало листо. За косата си направих магия и сега съм нещо като женската версия на Шото Тодороки от любимото ми аниме "My Hero Academia". Бях се разбрала със Soyeon да излезем. Оправих се и тръгнах към близкия парк. Когато пристигнах тя седеше на една пейка. Седнах до нея, но изглеждаше ядосана.

Soyeon:Този идиот... Само да го видя... -говореше и се оглеждаше.

Аз:Ще ти текне кръв от носа... От толкова ярост. -отвърнах, като бях скръстила ръце пред гърдите ми.

Jimin:Ето го и моя Тодороки. -каза, а аз само го погледнах лошо.

Soyeon:О не!

Взе едно шише с вода. Отвори го и започна да го пръска.

Аз:Защо го мокриш? Нали щеше да го биеш? -попитах не разбирайки.

Jimin:Ако не ми беше запалила тениската щеше да е добре. -отвърна и седна до мен.

Аз:Ол, вярно. -казах с усмивка.

Jimin:Явно ти е много забавно? -попита и ме изгледа злобно.

Soyeon:Така изглежда... -отвърна и се облегна.

Аз:Ако ме разкрият, няма да се забавлявам толково... -казах и издишах шумно.

Soyeon:О я стига...16 години се криеш и никой не е рзбрал. -отвърна и ме прегърна.

Jimin:Разбрахте ли, че ще имаме нови ученици? -попита с усмивка.

Аз:Точно преди лагера?! Това е странно. -отвърнах и се замислих.

Тази и другата седмица сме на лагер. Малко е странно да идват ученици по средата на годината.

Soyeon:И колко са на брой? -попита с преправен глас.

Аз:Колкото и да са трябва да внимаваме. -отвърнах и одпих от водата ми.

Jimin:Четирима или петима, ще са. -каза, а аз си изплюх водата.

Аз:Толкова много?! -отвърнах невярващо.

Soyeon:Леле... Дано поне да има някой сладък. -каза и се облегна.

Jimin:Тази пък само за момчета мисли! -отвърна раздразнено.

Аз:Стига сте спорили! Хайде да си ходим. -казах и се изправих рязко.

Soyeon:Чао. -отвърна усмихнато и двамата с Jimin тръгнаха в различни посоки.

Хванах Jimin за тениската и го обърнах с лице към мен.

Аз:Ти спиш в моята къща, а тя е в другата посока! Искаш и сега ли да те погледна лошо? -попитах ядосано.

Jimin:Не, не се натоварвай излишно с мен, просто...