Моето наказание

21

Събудих се в някаква стая. Боядисана е в розово, обзаведена е с бюро, голям гардероб и голямо легло пълно с декоративни възглавнички. Горе-долу е като моята но е малко по-голяма. Сака беше точно до леглото и за щастие, Jimin е дал този който отвън е обикновен, но е много ама много голям отвътре. Буквално събира 5 огромни плюшени мечока. Станах в седнало положение и някой влезе в стаята ми. Беше мъж на около 42 години, но ми беше познат. Зад него се появиха още двама мъже които също ми бяха познати. Господина най-отпред се доближи до мен и ми се усмихна.

Г-н:Радвам се, че си будна вече. Добре дошла в нашия, специален град за хора като теб. Аз самия съм като теб, основател съм на този град, както и директор на училището в което ще учиш. Оправи се на спокойствие, след малко ще дойде човек който ще те разведе на около.

Аз:Благодаря ви за любезността. -отвърнах и помолих да излезнат.

Щом останах сама оправих багажа си, преоблякох се в удобни дрехи и седнах на леглото. Jimin беше сложил някои плюшени играчки както и всички неща с които до сега се оправях със силите си. След секунда някой почука на вратата ми. Скрих нещата зад мен, а от вратата влезна някакво момиче. Беше с червена коса и розова рокля.

Момичето:Не си прави труда да криеш нещата, тук няма кой да ти прави проблем за тях.

Аз:Оу... Ясно.

Момичето:Аз съм Сана. -каза и подаде ръката си.

Аз:Ери. -отвърнах и поех ръката ѝ с моята.

Сана:Понеже си нова ще те разведа на около.

Аз:А... Ти защо... Защо дойде?

Сана:Защото първа разбрах, че ще има нов ученик и естествено, първа ще се запозная. Защото има доста гадняри тук. Директора също има дете, но никой не го е виждал.

Аз:Ясно... А ти каква дарба имаш?

Сана:Мога да говоря с животни, създавам татуси и мога да възкресея умрели растения. Опитах се и с човек, но нищо не се получи. Ти какви имаш?

Аз:Мога да се телерпортирам, използвам магия, да замразявам и да запалвам неща с поглед.

Сана:Яко! Имаш и брутална коса!

Аз:Благодаря. Та на къде ще ходим първо?

Сана:Отиваме навън.

Излезнах ме от стаята и се запътих ме към стълбището в дъното на коридора. Щом слезнахме, мисля, че от петия етаж, излезнах ме на двора. Личеше си, че го подържат, за да изглежда перфектно. Дълги поляни с много дървета. Тук там по групови или двойни пейки. От лявата ми страна има голяма зграда с 4 етажа. Това трябва да е училището. Докато вървяхме към ниска сграда до нашата, някой се блъсна в мен.

???:Гледай къде вървиш! -извика познат мъжки глас.

Вдигнах поглед и среншнах погледа на... На... Jungkook?!

Аз:Ти какво правиш тук?! Защо си тук?! Как така си тук?!

Jungkook:А?! И аз мога да те попитам същите въпроси! Извинявай, че ти се развиках, не знаех, че си ти. -каза и ме прегърна.

Аз:Няма нищо. -отвърнах и го притиснах към себе си.

След малко се отделихме и му се усмихнах.

Сана:Вие се познавате?! -попита учудено и леко ядосано.