Моето наказание

12

Защо ме боли? Защо като те видя, искам да те прегърна? След всичко, не мога да ти имам доверие. Докато вървях усетих някой зад мен. Обърнах се, но нямаше никого. Странно. Тръгнах отново по пътя си и на среща ми искочи Лиса. Тя пък какво иска? Само до нейните глупости ми е сега.

Лиса:Виждам, че се връщаш от накъде.

Завъртях очи и я подминах.

Лиса:Ако се връщаш в бунгалото, изчисти и подреди стайте! -извика, а аз вдигнах ръка и ѝ показах сред пръст.

Не сте познали! Омръзна ми от на тоя и на ония прищевките! Да се спасяват. След малко стигнах до лагера. Видях, че Jimin се връща от столовата. Тръгнах плахо към него, а той се засили към мен и ме прегърна.

Jimin:Извинявай, но се дразня когато ти говорят така. Наистина съжалявам. -каза и затегна хватката си.

Прегърнах го и се усмихнах. Бързо се е успокоил. Явно е ходил да яде плодове.

Аз:Спокойно. Просто искам да си внимателен с нашите "съквартиранти". -отвърнах и се отделихме.

Jimin:Ще се опитам, но нищо не обещавам.

Аз:Нали не си се срещал със Soyeon?

Jimin:Не, спокойно.

Soyeon:Сетих те се да дойдете! -извика и дойде до нас.

Говорим за вълка, а той в кошарата.

Jimin:Имах тешка сутрин. -отвърна с усмивка.

Soyeon:Ти кога ли си нямал... Както и да е. Ери, след лагера трябва да си направим пижамено парти с Momo. -отвърна радостно.

Аз:Това е добра идея, но искаш, не искаш и Jimin ще трябва да е при нас.

Soyeon:Ще го заключим в килера!

Jimin:Моля?! Имам си собствена стая, точно до тази на Ери! И какъв е проблема, ако и аз присъствам?

Soyeon:Jimin, сутиени ли ще разглеждаш? -попита и скръсти ръце.

Jimin:Аз съм се нагледал на тези неща! Знаеш ли на колко момичета им дължа нов сутиен? -отвърна със самодоволна усмивка.

Soyeon:Дори няма да те питам.

Momo:Ери, съгласи ли се? -попита, като ме стресна.

Soyeon:Да. И ще измисля начин, да нямаме неканени гости! -отвърна и погледна Jimin злобно.

Аз:Охх, вие двамата кога ще се научите да се разбирате?!

Jimin:Опитвам се, но тя само се заяжда! -отвърна тросното.

Soyeon:Аз се заяждам?! Ще ме извиняваш, но ти крия повечето нощи, които си прекарал с други момичета в нас, нали?!

Аз:Чакай, какво?... Ходил си у Soyeon, за да може да се задоволяваш с други момичета?!

Jimin:КАКВО НЕ ТИ Е НАРЕД БЕ ЖЕНО?! То бива период, ама твоя май е вечен! -отвърна и погледна лошо Soyeon.

Soyeon:Не ме карай...

Аз:Достатъчно! Чак ставате досадни.

Jimin:Но тя...

Аз:Momo, хайде да се разходим. Да ги оставим тях двамата да се оправят! -казах и тръгнах към една градина близо до лагера.

Momo:Карат се сякаш се харесват, но крият чуствата си. -отвърна и двете седнахме на една пейка.

Аз:Да се спасяват. Имат навършени 14 години.

Momo:Ери, наистина ли познаваш Jungkook от много време? -попита, а аз въздъхнах.

Аз:Да, за мое съжаление. Преди живях в един град, близо до нашия. С Jungkook се познаваме от много малки, бяхме неразделни. След като се преместих и на двамата ни беше тъпо, че не можем да се виждаме...