С.3 🦄100

153 14 0
                                    


"Защо си мислиш, че си единствения, който се нуждае от някой?"

"Погледа ти, в моя искам да го чуя."

*Две години по-рано, когато Чонгук търсеше порива на сърцето си, в душата на Джимин.*

Времето бе дъждовно. Чонгук, потънал в мисли, как да съблазни Чим, стоеше в креслото си у дома.

Така или иначе, мислите му винаги горяха пъклено, щом се отнасяше до розовата кукла.

Като се замислим, има ли някой, който да беше устоил на красотата му.

А дали всички щяха да го желаят, ако бяха видяли отвъд това порцеланово лице, зад този розов свят, пропит от болка?

Казват хората, че сам избираш играта на своя живот. Но не всеки следваше кодекса стриктно.

Джимин, изпитваше болка. Разбираше с цялото си съществуване , какво причинява на Юнги. Но нима вината е само едностранна? Не.

Между двама души, няма как, само единия да е виновен. Няма го като написан закон, но Джимин и Юнги, ще го докажат един на друг. Защото и двамата имат вина, за почти неизлечимите, дълбоки рани, които сами си причиняват.

Кук, спря да му мисли, и просто  набра телефонния номер на Чим. Искаше да го зърне. Да изрече на глас, колко обожава прелестта му.
Ала не знаеше, че не, Чим ще отговори от другата страна на слушалката...

- Какво искаш? -рязък тон-.

За миг Кук съжали, но след това проговори.

- Защо ти вдигаш телефона му? Искам да говоря с него, не с теб!

Юнги се изсмя на това, което чу и каза през зъби след това.

- Нека ти обясня. Изтрий този номер. Изтрий и името му от главата си. Загубена битка водиш!

Връзката прекъсна.

- Мамка му! -изпсува Кук-.

Каква му е работата на Мин, да се бърка? Защо не остави Чонгук да вземе своето??

Нима жадния, няма да спре пред извора и да гребе с шепи от него?

Но извора е далеч от Чонгук.
Поне така смяташе Юнги.

Pink Skirt 《YoonMin》Where stories live. Discover now