Pink Skirt 《YoonMin》

🥀47

"Днес е по различно..но с дъх на миналото с теб, и си спомням всичко."

Щом Чонгкук се прибра в домът на Чим, искаше да поговори с майка му.
Джимин отново бе в градината с цветя.

"Къде си сега, Юнги?"

- Обичам Джимин, но той никога няма да има същите чувства към мен.

Горчивата истина вече не горчеше толкова, защото отдавна бе осъзната.

- Знам, че е така момчето ми. -жената се усмихна разбиращо-. Съжалявам. Имам номера на Юнги.

Очите на Кук светнаха.

- Щом той ще бъде по-добре и щастлив, ако трябва да бъда честен, отдавна щях да обърна света!

- Ти си злато, Чонгкук . Заслужаваш огромно щастие, което да те прави още по-добър човек. Благодаря ти че се грижи през цялото време за синът ми. Не знам какво бих правила, ако бях сама. Не съм толкова силна, за да се боря срещу любовта му.

Чонгкук преглътна буцата в гърлото си, но сълзите не го послушаха.

В крайна сметка, понякога се държим глупаво. Той не бе виновен, че го подведоха в тази борба в която само той правеше саможертви. Ако някой, някога му бе казал, че ще се откаже от собствената си любов, за да я отстъпи на друг...би му се изсмял в лицето.

***

Чонгкук спря колата на пътя зад къщата на Мин. По-рано му се бе обадил за да се срещнат. И за изненада той се съгласи.
И ето го сега, вървейки по пясъка засече субекта, стоящ на верандата пиейки кафе.

Усмивка мина през лицето му, щом топлата картина, как Чим го вижда и потъва в щастие изникна в съзнанието му.

Юнги го привика да седне при него.

Това бе първата им среща. За пръв път те двамата стояха един срещу друг и не бяха сигурни как да подходят.

- Искам да знаеш, че не го направих за да нараня някого! -Кук започна, нямаше време за чакане-.

Юнги отпи от чашата си, след това прониза с красивите си черни очи, чаровния Кук.

Тогава Чонгкук осъзна, защо Чим се е влюбил в него. На първо място излъчването му бе на мъж. Добре изглеждащо тяло. Олегнал поглед.
Тогава Мин го попита.

- Той как е? -сякаш Кук, не бе казал нищо-.

- Не знам. Почти не се виждаме. Прекарва цялото си време в твоята къща.

Юнги се вгледа в морето. Тъжна усмивка се настани на  устните му.

- Защо дойде? -върна погледа си на по-малкия-.

- Искам да се съберете.

"Ние не сме се разделяли. Времето ни даде кратка почивка ".

- Наслади ли му се? -какви бяха тези въпроси-. Имай впредвид, че той е достатъчно объркан. Не искам да съм причината да то съсипя напълно.

Кук го гледаше шокирано.

- Той така и не пожела да ми се отдаде. Знаех от самото начало, че ще остане само първия път, когато беше под влияние на алкохол ...не спирайки да повтаря името ти.

От плътните устни на Юнги излезе въздишка. Бе му простил за това.

- Виж, Юнги.. моля те, ако не се върнеш при него, именно това ще го съсипе..липсата ти му влияе като отрова. Умира бавно отвътре.

"Както цветята, които трябваше да умрат пред очите му...но Той ги поддържаше живи с любовта си."

- Кой е виновника за това, което се случи, Чонгкук? -отпи още една глътка-. Аз, че го пуснах да си тръгне от мен? Аз, че не се постарах да дам всичко от себе си, и да му дам сигурност? Аз-. - Кук го прекъсна-.

- Спри! Вината не е изцяло твоя! Джемин стори всичко. Той и наглото му самочувствие, че е безценен приятел.

Юнги изцъка. Отдавна не се бе чувствал толкова напрегнат. Как това копеле бе срутил целия му свят? Как повлече единствената светлина в живота му, и го остави в пълен мрак, съжалявайки се с виновно сърце....? Той трябваше да разбере, че няма право на това. И Юнги щеше да му го обясни.

**

Двамата с Юнги си стиснаха ръцете за "Чао" и с топли чувства се разделиха.

"Вероятно много хора не си знаят  мястото. Е, Джемин ..ти си един от тях. ".

♡♡Много любов за вас♡♡ Angels ♡♡Благодаря ви много за подкрепата. Злато голямо сте!♡♡♡