Pink Skirt 《YoonMin》

🦄49

"Изгубих те веднъж, но ще те хвана по-силно този път. Отказвам да приема факта, че би си тръгнал отново".

Джимин стоеше пред входната врата на къщата си. Не можеше да повярва на очите си.
Виждаше позната фигура, и толкова измъчен си спомни колко пъти го виждаше точно така. Седнал, там на верандата, чакайки го. Не беше спрял да мисли за него.

Понякога се чувстваше глупаво. Бе обсебен от него. Но любовта ни прави уязвими..и глупави.

Влажните му очи се срещнаха с тези на Кук.

- Хайде..върви. Отиди при него, докато не съм размислил.

Добре, че беше шегата за да му каже истината. Окуражителната му усмивка дари с топлина душата на Чим.

В този момент си даде сметка, кой каква жертва е направил за този миг.

Мига в който всичко изчезна. Нямаше никой друг освен той и Юнги. Цветята лъхаха топлина с красивия си аромат.

А душата на Джимин лъхаше на болка и самота. Искаше лек за нея. Спомняше си как се усмихваше, сега не смееше. Отдавна.

Вървеше към него. Краката му интуитивно го водеха право към отсрещната къща.

С всяка крачка, всеки един спомен се сблъскваше с умът му, карайки го да си поема дъх по често.

Всеки допир. Целувка. Всяка дума .

Всичко се вихреше около него, превземайки го в омагьосания си капан.

Стигнал до него, сълзите не го послушаха. Няколко се спуснаха по нежното му лице. Гледаше към Юнги. Искаше да му каже толкова много. Да го прегърне. Да се вгледа в черните му топли очи, да потъне в тях ..и да си остане там. Скрит и запазен в розовата си красота.

- Здравей, розова кукло.

Горчива усмивка пребяга през устните на Мин.

Чим го гледаше с вече треперещи ръце. Искаше го до себе си. И мамка му...разкайваше се за постъпката си.

- А-аз.. Юн-юнги. Съжа-..

Думите му бяха прекъснати от бързите крачки на чернокосия, който обгърна крехкото му тяло в силните си ръце. Нямаше намерение да го пусне. Никога.

- Липсваше ми толкова Шибано много.

Джимин зарови лице в гърдите му вдишвайки от опияняващия аромат. Бленуваше за него.

- Юнги..- розовокосия промълви в гърдите му-. Съжалявам.

Плача му провокира мускулите на Юнги само да се затегнат по-силно.

- Прощавам ти.

Той обхвана лицето му изтривайки горещите сълзи. Спокойния му поглед се сблъска с неговия- ранения.  Няколко мига минаха все така гледайки се, сякаш си припомняха чертите и детайлите на отсрещния.

Юнги наведе главата си намирайки устните му. Не искаше да губи повече време.

Чим вкопчи пръстите си в косата на тила му, притискайки се силно към него.
Трябваше да излекува болката си, а Юнги да пие още от отровата му.

Все пак, тя го държеше жив.

****
"Едно желание да имаш, и то любов да е"

Любовта бе нож с две остриета.
Преповтаряйки си го, Чонгкук запали двигателя на колата си, потегляйки.

Караше към домът си, сълзите му отдавна бяха засъхнали. Нямаше смисъл. Но болеше.

Спирайки на крайпътна бензиностанция, слезе от колата тръгвайки към един от работниците там.

- Добър ден. - каза Кук, на човека, стоящ с гръб към него-.

Обръщайки се с лице към Кук, красиво момче му се усмихна карайки го да затаи дъх.

Това момче му бе познато.

- Здравей! -русата коса галеше лицето му правейки го да изглежда Прекалено нежен-. Как мога да ти помогна?

- Познаваме ли се от някъде? -Кук сякаш бе в транс-.

Русокосия се засмя, карайки сърцето на Чон да забие лудо.

- Всъщност сме се засичали на едно място. Давам смени в клуба, в който сме се виждали.

- Интересно. - Кук не бе виждал лицето му в този бар-. Сервитьор?

-Танцьор. -поправи го русокоското-. Техьонг, приятно ми е.

Усмивката му бе ослепителна.

Кук не се поколеба. Прие ръката му, инстинктивно целувайки опакото й. Лицето на Те пламна в червено. Какви маниери само.

♡♡♡♡Любов за Вас Angels ♡♡♡♡