🦄33

895 84 31
                                    

"Искам да те целуна, но устните ми горчат, Джимин."

Джемин бе уредил среща на Джимин и неговият "подходящ мъж" за него. Само трябваше разходката им с Юнги да приключи.

- Тук има приятно кафене, искаш ли да седнем тук?

Юнги не бе склонен да откаже на красивите очи, стоящи пред него.

Навлизайки в заведението няколко погледа се залепиха за тях. Гледката бе следната: Юнги в черни дрехи, а Джимин в розови. Нормално да привлекат внимание.
Но тези втренчени погледи..

- Мисля, че не е добра идея Джимин..

Чим го погледна с лека усмивка вдъхвайки му доверие. Нали сега започваше да го гради.

- Спокойно..всичко ще е наред, нека седнем. Просто ги игнорирай.

Личеше си че Юнги нервничи, не му бв приятно да го зяпат нагло. Не знаеше на какво е способен, ако това продължи. До сега се разхождаха по улиците, а там вървяха какви ли не хора. Но тук бе различно.

Левият му крак тропкаше многократно по пода. Оглеждаше се на около бавно. Тогава Чим пресегна малката си ръка, стигайки до голямата на Юнги. Постави я върху нея разтривайки я успокоително. През тялото му минаха приятни тръпки.

"Джимин-а, от кога ми действаш толкова добре?"

След известно време всичко си дойде на мястото. И двамата се бяха отпуснали, и на Чим не му бе толкова трудно да получи отговори от Мин, на някои въпроси.


Джимин не подозираше, че днес ще се срещне с човек, противоположен на характера на Юнги. Не знаеше, че този човек ще му хареса.
...не знаеше, че след време ще се влюби в него.

В Чон Чонгкук.

Любов за Вас ♡Angels ♡♡!!
Благодаря ви за подкрепата, щастлива съм че четете историите ми ♡♡♡

Pink Skirt 《YoonMin》Where stories live. Discover now