Pink Skirt 《YoonMin》

🦄62

"Не бива да ме докосваш."

Джимин си мислеше, как му бе писнало да чува едно и също. Как е възможно да не се докосваш с човека, който обичаш?

Юнги не можеше да спи нощем. Мислише за толкова много неща, докато съпруга му се опитваше да го прегърне в съня си. Скришно от розовокосия, Юнги му позволяваше това. Но ставаше по-рано от него, за да не разбере за това.

Би трябвало да си вземеш бележка от забележката. Ала Джимин сякаш вървеше право срещу думите на всички.

В ранния следобед, майка му бе дошла на гости. Пиеха чай, споделяйки й за случилото се, в отсъствието на Юнги.

Какво можеше да го посъветва, освен да спазва нужната дистанция щом се налага?

- Чими, сигурно е трудно за теб, но това е за ваше добро. Не пренебрегвай думите на терапевта.

Но нямаше ли нещо странно в думите й? Тя не знаеше, че Юнги има отклонения. Или знаеше?

-Мамо, защо е толкова лесно да го кажеш?

- Защото знам какво преживяваш.

Тези думи не бяха познати за Джимин. Кой до сега бе чувствал същата болка? Същата любов?
***

В очите на Джимин, никога до сега не му се бе случвало Юнги да изглежда толкова горещ и съблазнителен. Тъмната му аура действаше на розовата кукла, като най-опияняващият аромат.

"Казах ти, че е опасно."

Джимин трябваше да има този "забранен плод". Оръжието му, бе цвят-розово.

В стаята светлината бе приглушена. Чим намести удобно розовите чорапи по бедрата си, след това подръпна късата пола надолу. Светло жълтата риза бе запасана в полата.

Стоящ пред огледалото, Джимин нанасяше блестящ балсам по устните си усмихвайки се игриво на себе си. Знаеше, че тази нощ ще бъде добре. Че ще си вземе своето. Ще има Юнги в себе си, както трябва да бъде. С всичката болка. Всички изтезания. Умът му се закле да забрави червения сигнал тази нощ. Не искаше да спре това удоволствие. И няма да го направи.

- Джимин-а, къде си?

Юнги тъкмо се бе прибрал. Още преди да посети терапевта си, с Чим имаха уговорка да излязат на вечеря. И трябваше да се случи в тази вечер.

Щом Чим чу гласът на съпруга си, по бедрата му мина електричество, което плъзна нагоре през гръбнака, карайки цялото му тяло да потрепери.

Слизайки по стъпалата, между розовата пола и дългите чорапи, се разкриваше сантиметър кожа, която погледа на Юнги мигновено засече. Очите му го изяждаха бавно. Все пак беше гладен.

"Повторих ти го хиляди пъти, Джимин..Но ти го направи."

Давам ви много любов♡♡ Angels♡♡. Става интересно, надявам се вие също да се вълнувате за това, което предстои! ♡♡♡♡