Pink Skirt 《YoonMin》

🦄17

Здравейте ♡Angels♡, отдавна не съм ъпдейтвала. Надявам се, че сте добре. Искам да ви съобщя нещо вълнуващо, аз и Manuela1836 , която е страхотен автор пишем обща книга. В процес на писане е, и нямах търпение да Ви споделя новината, тъй като това е нещо ново за мен. Ще се радвам когато я публикуваме, да и дадете любов. ♡♡♡ Любов за Вас ♡♡♡♡

"Така те манипулирам, Джимин."

Късен следобед. Джимин все още не бе посетил Юнги, който четеше вестника от магазина, бе си го взел тази сутрин.
Следобедното кафе не му влияеше особено добре, като лунатик, страдаше и без това от безсъние.
Ръцете му трепереха.
Трябваше да усети поне миризмата му..и то бързо. За това умствено си записа бележка, че след днес, Чим ще си тръгне без бельо. За да има какво да го замести, щом не е наоколо. 
Подсъзнателната му борба бе жестока, Чим продължаваше да го посещава, въпреки болката, която му причиняваше, но точно след болката идваше онова неописуемо, лудо, неистово удоволствие. По-добре ли се чувстваше сам? А по-добре ли се чувстваше като го докосва? Като го лъже с болка, че уж е нежно. Джимин трябваше да осъзнае, че този блажен "тормоз", не бива да преминава границата. Защото веднъж престъпал я, щеше да се превърне в копие на Юнги. Жаден за сладката болка, от която отърване, няма.