Pink Skirt 《YoonMin》

🚫29🦄

"Обичай се, както аз обичам теб, не е трудно."

-Джимин?

Джимин, макар и замаян от алкохола  центрира субекта срещу себе си. Разума му бе изчезнал, решил да се отдаде изцяло на инстинкта си.
Краката му го водеха право към Юнги, и щом го стигна гласът му изказа провлачено.

- Радвам се да те видя..

Юнги нямаше нужното време за да продума, устните на Чим се сблъскаха горчиво с неговите.
Познат вкус на алкохол опита обонянието му. Чим не беше на себе си. Личеше си. Държанието..облеклото..самият той, страшно му приличаше на самият него..приличаше на Юнги.

Чим се откъсна от кратката целувка. Залитна леко, усмихвайки се разроши розовата си коса.

-Харесва ли ти новият ми външен вид?

В този момент гласът му се пречупи. Къде е усмивката?

- Така харесвам ли ти Юнги?

Мин от своя страна го гледаше с присвити очи. Знаеше, че е огорчен. Знаеше болката му. За това реши да замълчи и само да слуша, Чим го заслужаваше.

- Кажи ми. Удоволствие ли ти доставя да наблюдаваш как потъвам и ти не искаш да ме хванеш? Да ми помогнеш!

Юнги обхвана лакътя му, отваряйки вратата. Задърпа го вътре. Чим сблъска гръб със студената стена. Сълзите му бяха горчиви ..а думите които излизаха от него непоносими. Не можем да мълчим винаги, нали? Не можем да научим очите да лъжат така, както устните.

-Искам обяснение! Дължиш ми го ти, глупак такъв!!
Защо ме отблъскваш от себе си..?

Въпросите му бяха по смъртоносни от отрова.

Юнги обхвана раменете му раздрусвайки го.

- Чим..-никога преди не го бе наричал така.-. Успокой се.

-Не! Отговори ми. Защо ме отблъскваш? Наистина ли не ти пука за мен?

Думите му бяха по силни от изтрел.

- Само ми кажи какво означавам за теб.. и повече няма да ти се пречкам. Няма да ме видиш. Само..само ми кажи истината..

Юнги не вярваше, че някога ще се стигне до тук. Знаеше, че има чувства, може би по силни от влюбване. Но с тях идваше и страха. Не искаше да го нарани. Защо трябва любовта да боли така, сякаш душата ти се разкъсва?

- Джимин.

Чим плачеше неудържимо. Мяташе главата си в две посоки. Не искаше да чува нищо от него.. само отговора на въпросът му. Нищо друго.

-Спри.. правиш го постоянно.

" Боли дори когато те погледна в очите, но пак те обичам Юнги."

-Джимин ..аз-.

Розовокосия отблъсна Юнги с длани. Искаше да си тръгне. Може би алкохола му изигра лоша шега. Може би не беше правилния момент.

Юнги, бе достатъчно бърз за да обърне Чим към себе си обхващайки лицето му.  Вгледа се в очите, които крещяха за помощ..молеха се.

"Мамка му.." 

Юнги приключи разтоянието между устните им. Целуваше го бавно и чувствено, сякаш целувките му говореха вместо него. За миг се отдели от така опияняващите устни, мина с палци през стеклите се сълзи изтривайки ги.

- Джимин..аз съм идиот.

"И този идиот те Обича..".

Любов за Вас♡ Angels♡♡ 
Ако имате въпроси можете да ми ги зададете ♡♡♡