Pink Skirt 《YoonMin》

🔞41

***
"

Колкото и да боли, все пак се предаваме в ръцете на любовта."

Главата му бе замаяна. Очите му горяха от желание. Тялото му крещеше за допир. Развалина.

Единствено Мин Юнги бе способен да го съсипе по този красив начин, и след това да го събере цял.

Юнги искаше да го маркира, като негов. За да бъде явно пред хората, че Джимин принадлежи на някого.

Удряше силно с кожения предмет по голата част на тялото му. Оставяше му тънки, червени линии като белези .

Чим изпитваше ужас и наслада от всичката тази бъркотия. Що за човек бе неговият Мин?
Така ли изразяваше чувствата си?
Чрез насилие..?

Правилно. Той бе садист. И като такъв се доказваше перфектно.
Джимин трябваше добре да премисли нещата преди да действа, особено ако вървеше право към Юнги.

Борбата на тялото му с болката бе жестока.  Искаше  да извика. А нямаше това право..

Трябваше да каже това, което има. Да му го каже право в очите.
Щеше ли да му повлияе самата истина? Да го смекчи?

Юнги  прокара език по челюстта му, горещия дъх опарвайки кожата на Чим. Бе прекалено уязвим и чувствителен сега.

Устните му си проправиха път към врата на розовокосия засмуквайки го силно. Чим не издържа на това. Гърлен стон избяга от устните му отразявайки се в стените на стаята.  Бе изгубен в ръцете му. И не искаше да го намерят от там.

Желаеше мъжът, който го караше да страда в замяна на любов.

Юнги неудържимо смучеше кожата, до сладка болка.

Чим искаше да изтръгне ръцете си от колана с който бяха вързани, и да зарови пръсти в така красивата черна коса. Измъчваше го това че е невъзможно.

Мин не спираше с това тъмно лилаво петно. Искаше  да постигне целта си. Искаше Джимин да се предаде.

Той вече се бе предал.

Искаше да каже истината, въпреки забраната да говори.

Джимин я каза.

- До-докато бях с не-него.. Аз..аз мислих за теб Ю-Юнги..

Сподавеното признание излезе така мъчително. Тогава Юнги се отдръпна от кожата му. Вгледа се в тези красиви искрени очи. Изплашен от действията си, и доволен от чутото, той се изправи на крака.

Гледаше момчето пред себе си. Знаеше, че въпреки всичко той преобладаваше в съзнанието на Чим. Знаеше, че е обсебен от него.

Трескаво се наведе и развърза изтръпналите му ръце.

- Свободен си.. можеш да си вървиш.

Изказа просто гледайки замаяния Джимин, който изобщо не си бе помислял да си тръгва..

Вместо това, той протегна ръце към Мин, в знак другия да ги поеме.

Когато това се случи, Юнги му помогна да се изправи срещу него.

Джимин погледна черните му очи потъвайки в тях. Защо бяха толкова примамливи?

Устните им автоматично се намериха в тъмнината. Започвайки тяхна любовна борба.

Юнги разхождаше длани по кръста на розовокосия, навеждайки се леко побутна бедрата му от двете страни. Джимин действаше бързо без да губи време. Повдигна се на пръсти, като обгърна кръста на Юнги с краката си.

Доминанта вървеше към рафтовете. Там постави момчето му да седне. Не прекъсвайки целувката.

Мократа тениска на Чим бе разкъсана за секунди. Панталонките му също грубо и бързо заменени единствено от голата му кожа под тях.

Всичко беше като кратък миг.

Дължината на Юнги се побра изцяло в крехкото тяло на подчинения му.

Джимин извиваше тялото си в екстаз. Трепереше от влудяващото чувство. Стенеше срещу устните на любимият давайки му от въздуха си. Садиста държеше тялото му здраво. Сякаш ако остпусне захвата си дори за секунда, то щеше да му се изплъзне от ръцете.
Нямаше да го позволи.
Не и отново.

Юнги бе загубил контрол над себе си отдавна. Тласъците му бяха изпълнени с болка и нежност.
Неописуемо съчетание от буря и ураган.

Телата им лъщяха от емоцията да се докосват отново. Да са едно цяло.

Както трябваше да бъде.

Здравейте♡ Angels♡, исках да ви съобщя, че краят  на тази история ще дойде след още няколко глави, които ще са малко по-дълги от обикновено. Благодаря ви за подкрепата и ви давам много любов♡♡♡♡