Pink Skirt 《YoonMin》

🦄2

Чим бе потънал в срам. Съзнанието му незапознато с това, някой случаен да му помогне в дадена ситуация. При това..много привлекателен непознат.
Бузите на розовия бонбон поруменяха ярко. Смяташе земята за супер интересна не искайки да срещне погледа на случайния човек. Срама го полази бързо. Чу се тежка въздишка отсреща. Тогава Чим вдигна поглед. Не поглеждайки към очите му, нямаше тази смелост.

Никога не гледаше хората в Очите.

Е, освен в тези на  майка си.

Странника го изправи бързо от земята. Тъкмо когато розовокосия щеше да изкаже благодарностите си бе пресечен.

- Другият път бъди по внимателен. Не ми е приятно да гася цигарата си за нещо, което се оказва толкова назначимо.

Чим разтвори шокирано очи. Беше си за шокиране. Що за приказки?! Този мъж бе ужасен. Как така нарече Джимин "незначим "? Очите му се насълзиха скривайки лицето си от мъжа. Бързо се обърна и забяга към вратата на дома си.
Качвайки се в стаята си се заключи хвърляйки се на леглото .
Защо трябваше да му говори така непознатия, след като дори не го познава. Та дори името си не можа да изрече. Що за грубиянин? Но какво толкова, в крайна сметка бе свикнал с подобно отношение. Просто за момент се почувства важен? Че някой се е притеснил за него..

Г.т Юнги

Трябва ми цигара.
Излязох отново на верандата пред къщата в която живеех, палейки цигарата си. Поех от отровата и бавно наслаждавайки и се. Издишах със същата наслада. Момчето с розовата коса отново беше навън. Интересна гледка е той. Сигурен съм, че хора като него толкова миловидни всъщност са коварни същества. Не знам кое ме отблъсква повече. Това, че изглежда прекалено ..женствен или това, че се разциври пред мен. Какво очакваше?

Край на Г.т.Юнги

По-късно същия ден.

Чим отново бе излязал навън, с по стабилни обувки. Реши да се справи с предизвикателствата, които го срещаха отвъд розовата врата на спалнята му. Най-вече искаше отново да срещне онзи грубиянин и да му покаже, че въобще не бива да се отнася така с хората.
Момче минавайки по същата улица сви към нищо неподозиращия Чим, който бе така вглъбен в това да почиства цветята от изсъхналите им листа. Щом минувача клекна зад Чим и постави ръка на гърба му стряскайки го, мигновенно избухна в смях.

- Стресна ли се Чимо? Толкова лесно?

Чим се обърна бързо разпознавайки гласа на Джено-най-добрият му приятел.

Хеей не се сдържах да не кача от тази книга. Нещо мъничко е но от сърце 💜💜💜 Любов за Вас