Pink Skirt 《YoonMin》

🚫64

"Когато се гледаш в огледалото, виждаш ли красивата си душа? А тя твърди ли, че ме познава?"

Чон бе пуснал телевизора, докато пишеше някакви документи. Напоследък графика му бе претъпкан.

Нямаше време почти за нищо, и никой.

Техьонг приготвяше вечерята, оставяйки гозбата да се пече, мина през хола за да съобщи на гаджето си, че ще си вземе душ.

Чон не си направи труда дори да го погледне. Ким смръщи вежди. И как Не?

Чонгкук, защо не се интересуваш поне малко от това, което се ражда около теб?

Техьонг отпускайки се под душа, мина с длани по коремчето си. Усмивка изгря мигновенно на лицето му.

Почакай момент. Как да съобщиш на някого, такава, невероятна новина. Как да бъдеш сигурен, че този човек ще се грижи за теб правилно? Как да подбереш правилните думи, за да не бъдеш разочарован?

Как да не си разочарован, като вече знаеш какво предстои?

Защо трябва да е толкова трудно?

Защо Чонгкук бе толкова труден и заслепен?

Усмивката на Те посърна, още щом осъзна, че сега не е момента за такава новина. Разбираше половинката си перфектно. Знаеше, че е затрупан с работа. Знаеше, че няма време.

Или поне го оправдаваше с това пред себе си, за да не си каже истината на ум.

Истината, че Чон не иска да пусне Джимин да си тръгне.

Нека ви зарадвам с нова глава. Много любов за вас♡ Angels ♡