Pink Skirt 《YoonMin》

🚫66

"Ще плачеш като малко дете, Джимин. "

Мислих, че успях да затворя демоните си надълбоко. Но Джимин, ти мина на тяхна страна.
Какво да правя? Как да се справя?

Те ти казаха всички мои тайни.
И сега знаеш всичко.

Изкачвайки стъпалата към втория етаж, Джимин усещаше напиращия адреналин в кръвта си.

Отваряйки вратата на спалнята срещна острия поглед на съпруга си.

- Защо ме гледаш по този начин?-попита мирно Чим-.

- Какво искаш от мен? -гласът му бе равен-.

"Чакам да ме нараниш, Юнги."

- Мразя това, че не можеш да ме докоснеш. Моля те...

Дишането на Юнги се определяше като ръмжене.

- Ще попитам отново. Какво искаш от мен?

Джимин трепереше пред погледа му. Искаше да извика силно, колко много желае да бъде негов отново.
Да бъде в неговите ръце.

- Нарани ме. Моля те.

Юнги се изсмя на чутото.

- Ти чуваш ли се какво говориш?

Чим губеше търпение, сякаш Юнги не го взимаше на сериозно.

Гледайки се в очите един -друг, садиста с бавни крачки се приближаваше към розовокосия.

Какво беше в главата му. Какво искаше да стори. Какво трябваше да направи.

Всичко това бе правилно на яве, но за тежката му съвест....о, не, той нямаше такава.

Любов за Вас ♡Angels ♡